— Не, извинете ме, господин Фарго. Използвах погрешната дума. Възхвалата не е за готовността им да загинат в битка. Всяка фраза говори за неизбежност. Който е писал документа е знаел, че Пазителите ще загинат със сигурност. Не се е очаквало който и да било от тях да се завърне жив в Ло Мантанг.
Малко преди два часа следобед излязоха от кабинета на професор Каалрами, за да се срещнат с колегата й Сушант Дхарел. Прекосиха кампуса и влязоха в една сградата на другия му край.
Слаб като вейка мъж, малко над трийсетте, тъкмо приключваше лекцията си в облицована с дърво класна стая. Изчакаха всички студенти да излязат и професор Каалрами ги представи. Когато чу как Каалрами описва пергамента, Дхарел грейна.
— Носите ли този документ?
— Да, и превода — отвърна професор Каалрами и му ги подаде.
Дхарел ги огледа, движейки устни безгласно, докато попиваше съдържанието. Вдигна поглед към Сам и Реми.
— Къде сте намерили това? Чие е било… — Той спря. — Простете ми вълнението и лошите обноски. Моля, седнете!
Сам, Реми и професор Каалрами седнаха на столовете на първия ред. Дхарел придърпа стола от бюрото си и седна срещу тях.
— Ако нямате нищо против… Бихте ли ми казали къде сте го намерили?
— Беше сред принадлежностите на един мъж, Люис Кинг.
— Мой приятел отпреди много години — добави Каалрами. — Преди твоето време, Сушант. Мисля, че преводът ми е доста точен, но не можах да дам на господин и госпожа Фарго почти никаква допълнителна информация. Ти си експертът по непалска история, така че реших, че можеш да помогнеш.
— Разбира се, разбира се! — отвърна Дхарел, като отново огледа пергамент. След още минута пак вдигна очи. — Не се обиждайте, господин и госпожа Фарго, но за да сме напълно изрядни, ще приема, че нямате познания по нашата история.
— Добро предположение — отвърна Сам.
— Също така трябва да призная, че мнозина считат това, което ще ви кажа, повече за легенда, отколкото за история.
— Разбираме — каза Реми. — Моля, продължете.
— Намерили сте така наречения указ Химаншу. Бил е издаден през 1421 г. от военен предводител на име Долма. Ето, тук долу се вижда официалният му печат. Тогава е било обичайна практика. Печатите и щампите са се изработвали внимателно и се пазели ревностно. Високопоставените служители — и военни, и правителствени, били придружавани от войници, само за да са в безопасност официалните печати. Ако имам повече време, мога да потвърдя или отхвърля достоверността на този печат, но на пръв поглед ми изглежда истински.
— Преводът на професор Каалрами говори за изнасянето на някакъв артефакт — каза Сам. — Теуранг.
— Да, точно така. Познат също като Златния човек. Тук историята се смесва с митовете. Предполага се, че Теуранг е бил статуя в реален размер на подобно на човек създание или, зависи кого питате, скелетът на самото създание. Историята зад Теуранг е подобна на тази от Сътворението в Библията. Теуранг се смята за останките на земния… — гласът на Дхарел заглъхна, докато търсеше подходяща фраза — животодаряващ. Бащата на човечеството, така да се каже.
— Страшно звание — каза Сам.
Дхарел сбърчи вежди за миг и след това се усмихна.
— О, да, разбирам. Да, тежко бреме е Теуранг. Така или иначе, истински или митологичен, Златния мъж се превърнал в символ на благоговение за народа на Мустанг — и за голяма част от Непал. Ала в легендите домът на Теуранг бил Ло Мантанг.
— Това определение „животодаряващ“ — включи се Реми, — метафоричен смисъл ли има или буквален?
Дхарел се усмихна отново и сви рамене.
— Както с всяка религиозна история, тълкуванието е в главата на тълкуващия. Мисля, че е разумно да предположим, че по времето на този указ хората са вярвали в буквалния смисъл.
— Какво можете да ни кажете за Пазителите? — попита Сам.
— Били са елитни воини, еквивалент на днешните специални части. Според някои текстове са били обучавани от деца за една-единствена цел: да защитават Теуранг.
— Професор Каалрами спомена една фраза от указа — „според нареждането“, във връзка с плана, който Пазителите е трябвало да изпълнят. Какво мислите?
— Нямам подробна информация за конкретния план — отговори Дхарел, — но доколкото ми е известно, Пазителите са били едва няколко десетки. Всеки от тях е трябвало да напусне града със сандък, който да обърка враговете. Само в един от тях обаче са били разглобените останки на Теуранг.