Сам и Реми отново се отбиха в магазина за военна екипировка, прибраха купеното на задната седалка на новонаетия „Рейндж роувър“ и тръгнаха. Беше почти пет. След по-малко от два часа щеше да започне да се мръква, искаха да се отдалечат от близнаците Кинг, колкото се може по-бързо, защото знаеха, че няма да ги оставят на мира.
Мините бяха на около петдесет километра северно от града по права линия. Но по пътя разстоянието беше три пъти по-дълго. В Америка това щеше да бъде една приятна и бърза разходка, но в Непал си беше целодневна одисея.
— Ако съдим по картата — каза Реми, облегнала се назад в седалката до шофьора, — това, което наричат магистрала, е всъщност черен път, малко по-широк и малко по-добре поддържан от пътека. Подминем ли град Трисули Базар, ще се движим по второкласни пътища. Един Бог знае какво значи това.
— Колко път има до Трисули?
— Ако имаме късмет, ще сме там малко преди мръкване. Сам… коза!
Сам вдигна глава — една девойка пресичаше пътя, заедно с козата си, без да обръща внимание на движещата се срещу нея кола. Роувърът спря рязко насред облак кафяв прах. Момичето погледна Сам и Реми, усмихна им се и им махна с ръка. Сам и Рем й отвърнаха.
— Научих си урока — заяви Сам. — В Непал няма пешеходни пътеки.
— А козите имат предимство — добави Реми.
Излязоха от града и поеха през околните хълмове. Терасирани ниви, тучни и зелени на фона на голите, кафеникави склонове обграждаха пътя от двете страни. Вляво по канарите се пенеше река Трисули, пълна с парчета топящ се лед, с цвят на олово. От време на време се виждаха колиби, сгушени край отдалечени дървета. Далеч на север и на запад се извисяваха хималайските върхове като назъбени черни кули в небето.
Два часа по-късно, тъкмо когато слънцето се скриваше зад планините, те спряха в Трисули. Макар да се изкушаваха да прекарат нощта в един от хостелите, Сам и Реми решиха, че е по-сигурно да спят под открито небе. Колкото и малко вероятно да беше близнаците да се сетят да ги търсят тук, Сам и Реми сметнаха, че ще е по-умно да очакват най-лошото.
Като следваше указанията на Реми, Сам излезе от градчето с включени фарове, сви по един тесен път и стигна до нещо, което картата наричаше „крайпътен стоп за пътешественици“. Озоваха се на кръгла поляна, обградена от подобни на юрти палатки. Сам угаси фаровете и двигателя.
— Виждаш ли някого? — попита той, докато се оглеждаше.
— Не. Изглежда всичко това е само за нас.
— Колиба или палатка?
— Ще е срамота да не използваме грозната скърпена от какво ли не палатка, за която платихме толкова пари — каза Реми.
— Това е моето момиче.
Петнайсет минути по-късно, на светлината на челниците си, двамата подготвиха лагера си на няколкостотин метра зад колибите, в малка борова горичка. Докато Реми привършваше с разтягането на спалните чували, Сам накладе огън.
Сам се зарови в хранителните запаси, които носеха, и попита:
— Дехидратирано пиле терияки или… дехидратирано пиле терияки?
— Което се яде по-бързо — отговори Реми. — Копнея да си легна. Ужасно ме боли глава!
— От разредения въздух е. На около три километра надморска височина сме. Утре ще си по-добре.
Сам подготви двете порции за минути. Когато приключиха с вечерята, Сам свари две чаши чай. Седнаха край огъня и се вгледаха в пламъците. Някъде сред дърветата избуха бухал.
— Ако Кинг наистина търси Теуранг, чудя се защо ли му е… — рече замислено Реми.
— Кой знае — отвърна Сам. — А и защо е цялата тази тайнственост? Защо прави тези аматьорски трикове с децата си?
— Той е властен мъж с его колкото Аляска…
— И е побъркан от желание да контролира нещата.
— И това също, да. Може би просто това е стилът му на работа — не вярвай на никого и стискай всичко и всички в железен юмрук.
— Може и да си права. Но каквото и да го движи, не ми се ще да му давам нещо толкова ценно като Теуранг.
Реми кимна.
— Мисля, че Люис Кинг — жив или мъртъв, би се съгласил с нас. Сигурна съм, че би искал артефактът да попадне или Непалския национален музей, или в някой университет.
— Също толкова важно е — добави Сам, — да направим всичко възможно Кинг да си плати за това, че е наредил отвличането на Франк, независимо от извратените му причини.
— Кинг няма да се даде без бой, Сам.
— Нито пък ние.
— Това е мъжът, когото обичам!