Точно под тях имаше ров с формата на топка за американски футбол, дълбок десетина метра, широк двеста и дълъг почти четиристотин. Стените на рова бяха идеално вертикални и черни, сякаш великан беше изрязал земята с формичка за курабийки. В центъра на рова жълти булдозери, камиони и високоповдигачи се движеха напред-назад по добре утъпкани пътища, докато по ръбовете работници с лопати и кирки работеха около хоризонтални шахти. В далечния край на изкопа пръстена рампа водеше до поляна, а оттам — така предполагаха Сам и Реми, до главния обслужващ път. Каравани на строителите и сглобяеми полуцилиндрични временни подслони и складове ограждаха поляната.
Сам оглежда мястото внимателно.
— Виждам пазачи. По дърветата край поляната.
— Въоръжени?
— Да. С автомати. Но не обичайните калашници. Не познавам модела, но е модерен. Не приличат на изследователски разкопки — каза Сам. — С изключение на някои разкопки в банановите републики.
Реми се взираше в отвесния наклон на изкопа.
— Мога да преброя тринайсет… не, четиринайсет странични тунела. Всеки е достатъчно голям, за да мине през него човек.
Булдозерите и камионите като че ли избягваха ръбовете на изкопа. От време на време обаче някой повдигач приближаваше тунел, вдигаше покрити с платнище палета, изкачваше рампата и се скриваше от поглед.
— Дай ми бинокъла — каза Реми.
Сам го извади от раницата си и й го подаде. Тя огледа изкопа и го върна на Сам.
— Виждаш ли третия тунел отляво на рампата? Бързо, преди да го скрият.
— Виждам го.
— Виж сега палетата.
Сам го стори. След няколко секунди свали бинокъла и погледна Реми.
— Какво, по дяволите, е това?
— Не съм специалист — каза Реми, — но съм сигурна, че е амонит — голиат. Вкаменелост като гигантски наутилус8. Това не е минен лагер, Сам. Това са палеонтологични разкопки.
13.
Долина Лангтанг, Непал
— Разкопки? — повтори Сам. — Защо Кинг ще прави разкопки?
— Няма как да знаем, но това тук нарушава десетина непалски закона. Те се отнасят много сериозно към палеонтологичните разкопки, особено на вкаменелости.
— Черен пазар? — замисли се на глас Сам.
— И на мен първо това ми хрумна — отвърна Реми.
През последното десетилетие нелегалните разкопки и продажба на вкаменелости се бяха превърнали в голям бизнес, особено в Азия. Китай бе сочен за най-виден нарушител от няколко разследващи органа, но така или иначе нито една държава не бе наложила санкции. Предишната година доклад на Инициативата за устойчиво опазване на околната среда бе изчислил, че от хилядите тонове вкаменелости, продавани на черния пазар, по-малко от един процент са заловени — а от заловените нито един случай не е стигнал до ефективна присъда.
— Има много пари тук — каза Реми. — Частните колекционери са готови да платят милиони за непокътнати изкопаеми, особено от по-лъскавите видове: велосираптор, тиранозавър рекс, трицератопс, стегозавър…
— Милионите са джобни за Кинг.
— Прав си, но няма смисъл да отричаме това, което виждаме с очите си. Това не влиза ли в категорията „можем да упражним влияние“?
Сам се усмихна.
— Определено влиза, но ще ни трябва нещо повече от снимки. Настроена ли си за малко лукаво мошеничество?
— Голям фен съм на лукавото мошеничество.
Сам погледна часовника си.
— Имаме няколко часа до стъмване.
Реми се обърна и извади дигиталния фотоапарат от раницата.
— Ще се възползвам от все още добрата светлина.
Дали беше игра на светлината или пък реален феномен, но сумракът в Хималаите като че ли продължаваше часове. Час след като Сам и Реми се скриха в храсталаците и зачакаха, слънцето започна да се спуска към западните върхове и през следващите два часа двамата наблюдаваха как здрачът се спуска над гората, докато накрая булдозерите и камионите включиха фаровете си.
— Привършват — каза Сам и посочи към разкопките.
По периметъра на изкопа от тунелите наизлизаха копачите и поеха към рампата.
— Работят от сутрин до здрач — отбеляза Реми.
— И вероятно за жълти стотинки — допълни Сам.
— Или за никакви. Може би възнаграждението им е, че остават живи.