Вдясно изпука клонка. Двамата застинаха. Тишина. След това се чуха едва доловими за слуха стъпки — приближаваха. Сам направи жест с хоризонтална длан и двамата с Реми се притиснаха до земята, обърнали лица надясно към звука.
Изминаха десетина секунди.
На пътеката се появи сенчест силует. Облечен с работни дрехи и шапка с широка, мека периферия, мъжът държеше автомат напреки на тялото си. Стигна до ръба на изкопа, спря и погледна надолу. Вдигна бинокъл пред очите си. След цяла минута той смъкна бинокъла, обърна се, слезе от пътеката и се скри от поглед.
Сам и Реми почакаха пет минути и се надигнаха на лакти.
— Видя ли лицето му? — попита тя.
— Бях твърде зает да чакам да стъпи отгоре ни.
— Беше китаец.
— Сигурна ли си?
— Да.
Сам помисли за момент.
— Явно Чарли Кинг си е намерил партньори. Но има и добри новини.
— Какви?
— Не носеше бинокъл за нощно виждане. Сега трябва само да се притесняваме да не се блъснем в някой от тях в тъмното.
— Ти си вечният оптимист — засмя се Реми.
Двамата продължиха да наблюдават и да чакат, не само последните работници да се изкачат по рампата, но и дали няма да се появи още някой патрул или съгледвач.
Час след като нощта се спусна, Сам и Реми решиха, че е безопасно да се приближат. Не носеха въже и затова затърсиха достатъчно дълга и здрава лиана. Привързаха единия й край за ствола на едно близко дърво, а Сам пусна другия край в изкопа.
— Ще трябва да скочим от около три метра.
— Знаех си, че парашутистката ми подготовка ще свърши работа в някой хубав момент — отвърна Реми. — Подай ми ръка.
Преди Сам да възрази Реми вече спускаше краката си през ръба. Той я стисна за дясната ръка, а тя се хвана с лявата за лианата.
— Ще се видим на дъното — каза Реми с усмивка и се спусна. Щом стигна до края на лианата, тя скочи, падна, претърколи се през рамо и се спря на четири крака.
— Фукла — измърмори Сам и я последва. След няколко мига беше до нея, макар да не се бе справил толкова грациозно с претъркулването.
— Упражнявала си се повече от мен.
— Пилатес. Ах, да, и балет.
— Никога не си танцувала балет.
— Танцувах като малка.
Сам измърмори, а тя го целуна по бузата.
— Накъде сега? — попита.
Сам посочи входа на най-близкия тунел на петдесетина метра вляво. Приведени, двамата се затичаха покрай едната страна на изкопа и приклекнаха до входа.
— Ще надзърна — каза Реми и влезе.
След няколко минути се върна.
— Работят по няколко екземпляра, но нищо интересно.
— Продължаваме.
Изтичаха до другия тунел и повториха процедурата. Резултатите бяха същите. Продължиха към третия.
Бяха на три метра от входа, когато в далечния край на изкопа се включиха три индустриални прожектора „Клиг“ и обляха половината място в суха, бяла светлина.
— Бързо! — каза Сам. — Вътре!
Вмъкнаха се светкавично в тунела и паднаха по корем.
— Забелязаха ли ни? — прошепна Реми.
— Ако ни бяха забелязали, щяха вече да стрелят по нас — отвърна Сам. — Така или иначе, скоро ще разберем.
Зачакаха със затаен дъх, готови да чуят как приближават трополящи стъпки или пукота на изстрели, ала не се случи нито едното от двете. Вместо това от района на рампата женски глас извика нещо, което звучеше като команда.
— Разбра ли нещо? — попита Сам. — На китайски ли е?
Реми кимна.
— Пропуснах повечето. Нещо като „доведете го“, мисля.
Двамата пропълзяха няколко сантиметра и надникнаха през входа.
Група от двайсетина работници вървеше надолу по рампата. Обграждаха ги четирима пазачи. Отпред вървеше дребна жена в черно трико. Когато стигнаха до дъното на изкопа, пазачите подредиха работниците в редица, с лице към скривалището на Сам и Реми. Жената продължи да върви.
Сам взе бинокъла и погледна. Свали го и погледна Реми косо.
— Няма да повярваш. Самата тя — каза той. — Жилан Шъ.
Реми започна да снима.
— Не знам дали успях да я хвана — рече тя.
Шъ спря ненадейно, завъртя се към събраните работници и започна да вика и жестикулира бясно. Реми затвори очи, опитвайки се да долови думите.
— Нещо за крадци. Крали от мястото. Липсвали някакви неща.
Шъ млъкна рязко, направи пауза и посочи с пръст един от работниците. Пазачите се нахвърлиха върху него — единият го удари в кръста с приклада на автомата и го просна по лице на земята. Втори пазач го вдигна на крака и го завлачи напред. Спряха на няколко метра от Шъ. Пазачът пусна мъжа, а той падна на колене и заговори бързо.