— Мисля, че заслужаваш награда.
— После. Ако има „после“…
— Аз лично гласувам да има „после“. Имаш ли план?
— Кражба на автомобил.
Сам се обърна, отиде до най-близкия прозорец на караваната и дръпна завесата.
— Трудничко ще преминем, но мисля, че ще успеем — рече той.
— Провери отпред — каза Реми, — а аз ще се заема със задния прозорец.
Сам отиде до предния прозорец и надникна иззад завесата.
— Пазачите се събират на поляната. Около десетима са. Не виждам жената — дракон.
— Сигурно просто се е отбила да свърши мръсната работа на Кинг.
— Като че ли се опитват да решат какво да правят. След секунда ще знаем дали осъзнават, че им липсва човек.
— Прозорецът е отворен — каза Реми. — До земята са два метра и половина. На около три от караваната има гъсти дървета.
Сам остави пердето да падне.
— По-добре да тръгваме сега, преди да са успели да се организират. — Той свали автомата от рамото си и го разгледа. — Това е последна дума на техниката.
— Можеш ли да си служиш с него?
— Предпазител, спусък, пълнител… дупка, откъдето излизат куршумите. Мисля, че ще се справя.
Сирената замлъкна рязко.
Сам отиде до предната врата и я заключи.
— Това може да ги забави — обясни той.
Хвана най-близкия стол и го сложи под задния прозорец. Реми се качи на стола и скочи през прозореца. Сам я последва.
Скриха се сред дърветата и си запроправяха път към един от складовете. Щом видяха стената му, спряха и се огледаха. В далечината пазачите продължаваха да се надвикват.
Сам и Реми тръгнаха към склада. Сам водеше, стиснал автомата с две ръце. Стигнаха до склада.
Реми прошепна:
— Врата!
Сам кимна. Реми мина напред и двамата се запрокрадваха покрай стената. Реми стигна до вратата и я бутна с рамо. Беше отключена. Надзърна вътре и се отдръпна.
— Има два камиона, паркирани един до друг. Изглеждат военни — зелени, с двойни гуми, с платнени каросерии.
— Кара ли ти се? — попита Сам.
— Защо не.
— Качи се на левия. Ще повредя другия и ще се присъединя към теб. Бъди готова.
— Добре!
Реми отвори вратата достатъчно широко, за да влязат. Бяха на половината път до камионите, когато отвън се чуха стъпки. Сам и Реми спряха до каросерията на десния камион. Сам подаде глава иззад камиона.
— Четирима. Качват се в камионите, по двама във всяка кабина.
— Част от плана им за извънредни ситуации?
— Вероятно — отвърна Сам. — Добре, план Б. Скриваме се при тях.
Почти едновременно шофьорите запалиха двигателите.
Много внимателно, за да не усетят пазачите теглото им, Сам и Реми стъпиха първо върху амортисьорите на машината, а после се вмъкнаха в каросерията. Трансмисията шумно се задейства и камионът потегли. Хванати за ръце, Сам и Реми се препънаха и се проснаха по лице напред.
Камионът, в който се качиха, водеше. Лежаха по корем, а през зеленото платнище на каросерията се процеждаше светлината на фаровете на задния камион. За пръв път от десет минути Сам и Реми си позволиха да дишат спокойно. От двете им страни имаше дървени сандъци с различни размери, закрепени с болтове към каросерията.
— Успяхме! — прошепна Реми.
— Стискай палци!
— Какво значи това?
— Мисля, че това е камион на китайската армия.
— Не намекваш каквото си мисля, че намекваш, нали?
— Точно това намеквам. Вече е ясно, че Кинг е дружка с някого в китайската армия. Пазачите са китайци, както вероятно и оръжията им. И знаем какво има в тези сандъци.
— Колко далеч е границата?
— Трийсет километра, може би четирийсет… На четири часа, плюс-минус.
— Предостатъчно време да се махнем.
— Въпросът е, колко ще се отдалечим от цивилизацията?
— Започваш да ми разваляш доброто настроение — каза Реми и легна на рамото на Сам.
Въпреки че каросерията на камиона не бе най-удобното легло, а пътят беше твърде неравен, приглушеното ръмжене на двигателя унасяше Сам и Реми. Те придремваха в сумрака, а Сам от време не време се разбуждаше, за да погледне часовника си.
След около час ги разбуди скърцането на спирачки. Фаровете на задния камион се уголемиха и станаха по-ярки. Сам седна и насочи автомата към изхода на каросерията. Реми седна до него с въпрос в погледа, ала без да каже и дума.