Камионът забави ход и спря. Фаровете на задния камион угаснаха. Вратите на кабините се отвориха и се затвориха. От двете страни на каросерията захрущяха стъпки. Спряха при изхода от каросерията и пазачите започнаха да разговарят на китайски. Сам и Реми доловиха цигарен дим.
Сам обърна глава и прошепна в ухото на Реми:
— Стой напълно неподвижна!
Тя кимна.
Бавно и внимателно Сам сви ръка под себе си, след това се надигна. Направи две стъпки патешката към изхода на каросерията и завъртя глава, за да чува по-добре. След миг се обърна към Реми и вдигна четири пръста. От другата страна имаше четирима пазачи. Посочи автомата си, след това към тях.
Тя му подаде оръжието. Сам го постави напреки на краката си и притисна длани. Тя кимна. Той й направи жест да залегне и тя го стори.
Сам се увери, че предпазителят на автомата е свален, намести се по-удобно и пое дълбоко дъх, после с лявата ръка стисна плата и го дръпна встрани.
— Горе ръцете! — извика той.
Двамата войници по-близо до амортисьорите се обърнаха и заотстъпваха назад. Блъснаха се в другарите си, които пък се мъчеха да свалят автоматите си.
— Не смейте! — каза Сам и подпря автомата на рамото си.
Въпреки езиковата бариера, войниците схванаха смисъла и застинаха. Сам няколко пъти размаха цевта на автомата, докато мъжете схванаха и какво още иска от тях. Бавно свалиха автоматите си и ги пуснаха на земята. Сам ги накара да отстъпят метър-два назад, след което скочи от каросерията.
— Чисто е — извика той към Реми.
Тя скочи до него.
— Изглеждат ужасени — отбеляза тя.
— Идеално! Колкото по-ужасени са, толкова по-добре за нас. Би ли…
Реми събра автоматите, нарами един, а останалите хвърли в каросерията.
Сам я попита:
— Предпазителят свален ли е?
— Така мисля…
— Превключвателя над спусъка, отдясно.
— Ясно. Свалих го.
Сам и Реми гледаха втренчено с четиримата китайски войници. Десетина секунди никой не продума. Накрая Сам попита:
— Английски?
Войникът най-отдясно каза:
— Малък английски.
— Добре тогава. Вие сте мои пленници.
Реми въздъхна тежко.
— Сам…
— Извинявай. Винаги съм искал да го кажа.
— И когато изпълни мечтата си, какво ще правим с тях?
— Връзваме ги и… О, не. Това не е хубаво.
— Какво? — Реми погледна към съпруга си.
Сам беше присвил очи над главите на войниците, към кабината на втория камион. Тя последва погледа му и видя силует, който внезапно залегна.
— Не сме преброили всички — измърмори Сам.
— Виждам.
— Реми, отиди в кабината на нашия камион. Запали двигателя. Провери…
— Веднага — отвърна тя, обърна се и изтича до предната част на камиона. След няколко секунди двигателят заръмжа. Четиримата войници пристъпваха нервно от крак на крак и се споглеждаха.
— Всички да се качват! — извика Реми през прозореца на кабината.
— Идваме, скъпа! — отвърна Сам, без да се обръща. После извика към войниците: — Мърдайте, мърдайте!
Мъжете се отдръпнаха встрани и позволиха на Сам да се прицели в радиатора на задния камион.
Петият мъж, скрит в кабината на втория камион, ненадейно се показа през прозореца на шофьорското място. Сам видя силуета на автомата му.
— Спри!
Мъжът обаче не го послуша. Сам смени целта си и стреля два пъти през предното стъкло. Войниците се пръснаха и се скриха из храсталаците край пътя. Сам чу изпращяване. Нещо се удари с глух звук в каросерията до него. Той приклекна, залитна встрани, завъртя се и стреля още три пъти, като се надяваше, че този път е уцелил радиатора или двигателя. Обърна се, изтича напред и се качи в кабината на камиона.
— Вече не сме добре дошли — каза той на Реми.
Тя включи на скорост и натисна с всичка сила педала на газта.
След по-малко от стотина метра разбраха, че изстрелите на Сам са отишли напразно. Фаровете на задния камион блеснаха в страничните огледала на камиона.
Четиримата войници изтичаха от храстите и скочиха при петия в кабината. Камионът тръгна напред. Реми извика:
— Тесен мост отпред!
На не повече от сто метра пред тях се виждаше мостът — не просто тесен, а сякаш няма да побере дори камиона им.
— Скоростта, Реми! — предупреди Сам.