Выбрать главу

— Карам толкова бързо колкото мога.

— Исках да кажа, намали!

— Шегуваш се! Дръж се!

Камионът мина през неравност в пътя, наклони се настрани, подскочи и се тръшна отново на пътя. Мостът едрееше пред тях. Оставаха петдесетина метра.

— О, чудесно! — викна раздразнено Реми. — Трябваше да е от онези.

Макар и по-широк и по-стабилен, мостът беше просто по-едра версия на онзи, който прекосиха пеша по-рано същия ден.

Камионът пак се люшна. Сам и Реми отскочиха от седалките и удариха главите си в тавана на кабината. Реми изсумтя, докато се бореше с кормилото, за да овладее машината.

Мостът бе почти пред тях. В последната секунда Реми наби спирачки. Те изскърцаха зловещо, а камионът спря, обгърнат от облак прах.

Сам дочу тракането на скоростите — съпругата му превключваше на задна.

— Реми, какво си намислила?

— Малко игра на „шубе“, на задна — каза тя с мрачна усмивка.

— Рисковано е…

— За разлика от всичко останало, което правихме тази вечер ли?

— Туш! — предаде се Сам.

Реми отново натисна газта.

Двигателят изстена, набра обороти и камионът потегли назад, първо бавно, но после все по-бързо и по-бързо. Сам погледна в страничното огледало. През облака прах от рязкото спиране просветваха фаровете на втория камион. Сам се подаде през прозореца и даде кратък откос, а след него и втори. Камионът свърна встрани, извън полезрението на Сам.

Без да отделя очи от огледалото, Реми каза:

— Спират… Виждат ни… И те тръгват назад.

През рева на двигателя чуваше пукането на автоматите. Сам и Реми се приведоха. Свела глава под таблото, Реми се наклони встрани за по-добър поглед в страничното огледало. Преследвачите им караха с пълна пара назад, но комбинацията от неочаквания ход на Реми и стрелбата на Сам очевидно бяха притеснили шофьора. Камионът се люшкаше несигурно наляво-надясно, като гумите му ту се качваха, ту слизаха от крайпътните насипи.

— Готов за сблъсък! — извика Реми.

Сам се облегна в седалката и подпря крака на таблото. Миг по-късно камионът рязко спря. Реми отново погледна огледалото.

— Извън пътя са.

— Да не се застояваме — подкани я Сам.

— Ясно!

Реми отново тръгна напред. Мостът отново се показа пред тях.

— Трикът ни не проработи — обяви Реми. — Пак са зад гърба ни.

— Не се отказват, а? Дръж камиона стабилен за малко.

Сам отвори вратата.

— Какво, какво…

— Ще съм отзад, ако ти потрябвам.

Той сложи автомата на врата си и, като се подпираше на вратата, слезе на стъпенката под нея. Със свободната си ръка хвана платнището на каросерията и го дръпна, като изтръгна част от скобите, които го крепяха към рамката на каросерията. Хвана оголената рамка, протегна левия си крак и се прехвърли в каросерията. Пролази до задната й част и отвори прозорчето към кабината.

— Здрасти!

— Ти си здрасти! Дръж се, затварям ти вратата — викна му Реми.

Реми зави рязко вдясно, след това вляво. Отворената врата на Сам се тръшна.

— Какъв е планът ти? — попита Реми.

— Саботаж. На какво разстояние са от нас?

— На петдесет метра. Ще сме на моста след десет секунди.

— Ясно!

Сам отиде в задната част на каросерията. Опипом намери един от останалите автомати. Вдигна го и остави своя, след което набързо събра пълнителите на другите.

— Мост! — извика Реми. — Забавям!

Сам изчака да чуе трополенето на гумите по дъските и се показа през платнището, насочи автомата към дървото и стреля. Куршумите вдигнаха трески във въздуха. Сам се скри, смени пълнителя и отново стреля, този път ту в моста, ту в приближаващия камион, току-що стъпил върху него. Камионът сви вляво, удари се в перилата, но се закрепи. От единия прозорец проблесна оранжев огън. Три куршума се забиха под Сам. Той се хвърли назад в каросерията. Още един залп разпори задната част на платнището и се заби в стената на кабината.

— Сам? — извика Реми.

— Не се получи!

— Разбрах!

— Какво е мнението ти за унищожението на вкаменелости?

— По принцип съм против, но това е специален случай!

— Дай ми малко време!

Реми започна да натиска ту спирачките, ту газта с надеждата да попречи на стрелците да се премерят добре. Сам се обърна по корем, слепешката откри първия ремък, който крепеше сандъците и го отключи. Не след дълго всички ремъци бяха развързани. Той допълзя до задната част на каросерията и свали подвижния капак.