— Пускаме бомбите — викна Сам и избута първия сандък навън.
Сандъкът отскочи от дъските на моста, удари се в бронята на задния камион и се пръсна. Разлетяха се парчета дърво и опаковъчна слама.
— Няма ефект — отбеляза Реми.
Сам подпря с рамо цялата купчина сандъци и сви крака. Натисна рязко.
Сандъците се плъзнаха по дъното на каросерията и заизпадаха един подир друг към преследвачите. Сам не изчака да види резултата от опита си, а веднага се зае с другите сандъци и повтори упражнението.
Чу се скърцане на спирачки и шум от счупено стъкло.
— Стана! — извика Реми. — Спряха!
Сам се поизправи на колене и погледна към съпругата си през прозорчето.
— Но за колко дълго?
Тя му се усмихна.
— Колкото време ще им е нужно, за да разкарат пет-шест сандъка изпод шасито си.
15.
Хотел „Хаят Риджънси“, Катманду, Непал
Сам излезе от банята с кърпа около кръста, като енергично бършеше косата си.
— Яде ли ти се вкусна закуска?
— Прегладняла съм — отвърна Реми.
Тя седеше на масата пред едно огледало и връзваше косата си на конска опашка. Беше се загърнала в една от хотелските кърпи.
— Рум сървис или долу в трапезарията?
— Времето е прекрасно. Да хапнем на балкона.
— Звучи добре. — Сам отиде до масата в ъгъла, вдигна телефона и набра номера на рум сървис. — Бих искал една сьомга с бейгъл, едни яйца бенедикт, купа плодове, филийка квасен хляб и кафе. — Изчака човекът от другата страна да повтори поръчката. Затвори и набра бара. — Бих искал два коктейла „Рамос физ“. Да, „Рамос физ“.
— Знаеш как да глезиш една дама — засмя се Реми.
— Не се обнадеждавай. Барманът не знае как се прави. — Сам опита отново. — Ами „Харви Уолбенгър“? Уолбенгър. Прави се с водка, „Галиано“ и портокалов сок. Нямате „Галиано“, разбирам… — Сам поклати глава и опита отново: — Добре, изпратете бутилка „Вьов Клико“.
Реми се засмя.
— Наистина знаеш как да глезиш една дама.
— Това ли ви е най-доброто? — продължаваше разговора Сам. — Добре, изпратете го добре охладено. — Затвори телефона и се обърна към Реми: — Нямат шампанско. Единственото, което имат, е китайско пенливо бяло вино, останало от някаква политическа конференция.
— Не знаех, че китайците правят пенливи неща. — Реми се усмихна саркастично: — „Това ли ви е най-доброто“?
Сам сви рамене.
— При липса на друго…
Телефонът иззвъня. Сам го вдигна.
— Един момент… — Включи високоговорителя и каза в слушалката: — Добро утро, Руб.
— За вас, може и да е добро утро — отвърна Руб, — но тук е вечер. Чувам, че с невестата се наслаждавате на поредната релаксираща ваканция.
— Всичко е относително, Руб — отговори Реми. — Как са Кати и момичетата?
— Чудесно. Сега са в един „Чък И. Чийз“9. Спасихте ме с обаждането си.
— Не искаме да те задържаме — с полуусмивка каза Сам. — Може да поговорим по-късно.
— О, не, приятелю. Няма нищо по-важно от това. Вярвай ми. Добре, разказвайте. В затвора ли сте? Колко местни закона сте нарушили?
— На свобода сме. И не сме нарушили никакви закони, доколкото ми е известно — отвърна Реми. — Ще оставя Сам да ти обясни.
Макар че Селма вече беше дала известна информация на Руб, Сам започна от самото начало, от посещението на Жилан Шъ на лодката им край Пулау Легунди и завърши с бягството от тайните разкопки на Кинг.
Предната вечер, след като оставиха преследвачите си на моста, Сам кара в мрака, като търсеше ориентири, които Реми да свери с картата. След няколко часа безплодни завои и задънени пътища, най-после прекосиха един познат проход — Лауребина, а не след дълго спряха в покрайнините на Пхеда, на трийсет километра на изток от лагера. Както очакваха, поселището беше мрачно и безжизнено, с изключение местната кръчма — порутено здание с ламаринен покрив.
След като преодоляха езиковата бариера, успяха да се споразумеят със собственика. Оставиха камиона и взеха колата му — трийсетгодишно „Пежо“ в оранжево и сиво. Точно преди съмване спряха на паркинга на „Хаят Риджънси“.
Руб изслуша историята на Сам, без да продума. Накрая попита:
— Нека съм сигурен, че съм разбрал — вмъкнали сте се в лагера на Кинг, станали сте свидетели на убийство, предизвикали сте пълен хаос сред пазачи от китайската армия, откраднали сте един от камионите им, по случайност натоварен с вкаменелости за черния пазар, които след това сте използвали като снаряди срещу преследвачите си. Добре ли съм разбрал?