— Не се застъпих за него на церемонията — пророни тя, докато бършеше носа си.
— Hито пък аз. — Хан седна до нея и преметна ръка през раменете ѝ, а тя се обърна към него и зарови лице в гърдите му. Той я потупа неловко по гърба. Мъчеше се да не обръща внимание на гърдите ѝ, прилепени до неговите. Птица ухаеше на бор, еленова кожа и планинско лято.
Тя вдигна глава и го погледна през влажни, слепени мигли. Уви ръце около врата му, придърпа го надолу и в следващия момент двамата вече се целуваха с отчаяна страст, сякаш това щеше да е последната целувка и за двамата. Той я положи по гръб върху камъка и докосна с устни носа ѝ, клепачите ѝ, всяка част, която успяваше да достигне, а тя пъхна ръце под ризата му, притискайки го към себе си, долепила топли, загрубели длани към гърба му.
От доста време не бе изпитвал такова щастие.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
КРЪВ И РОЗИ
В деня след тържеството в дома на Баяр кралицата се разпореди Раиса да остане в стаята си и да почива, щом не се чувства добре. Принцесата-наследница се чудеше дали това е: 1) искрена загриженост на Мариана за благополучието на дъщеря ѝ и желание да я види в добра форма за предстоящото ѝ тържество; 2) наказание, задето постъпи толкова наивно с Мика Баяр; 3) стратегия за нажежаване на обстановката в навечерието на дебютантското ѝ тържество.
Раиса изпрати няколко послания до майка си с настояване за аудиенция, ала Мариана не ѝ отговори. Лорд Авърил не ѝ ли беше разказал какво са сторили Баяр? Не се и съмняваше. Тогава защо майка ѝ я наказваше така? Момичето фучеше и беснееше в покоите си, без това да ѝ помага по никакъв начин.
Кошница с картички и покани стоеше върху масичката във фоайето ѝ, но на Магрет ѝ бе наредено да отклонява всички от името на принцесата. След като се разчу за мнимото ѝ неразположение, неспирен поток от подаръци и цветя се заизлива към покоите ѝ и от тежката смесица от аромати наистина едва не ѝ призля.
Всяка сутрин пристигаха по дузина рози от Мика Баяр, всеки ден различен цвят. Магрет отказваше да ги приеме и те продължаваха да се трупат в коридора, който накрая заприлича на олтара на забравена богиня. Раиса започна да ги разпраща на придворните си дами и лечителите в храма.
Мика ѝ изпрати и няколко писма с молба за разрешение да я посети, тя обаче не му отговори. Дойката продължаваше да спи в нейната стая, а пред вратата ѝ неизменно се навърташе по някой страж. Очевидно кралицата беше решила да предотврати всякакви тайни любовни срещи и по-нататъшни магьоснически интриги.
С което ѝ попречи да вижда и Амон. Раиса си мечтаеше да се измъкне през тунела и да се изкачи до градината, а той да я чака някъде по калдъръмените пътеки или седнал на някоя пейка. Усещаше, че мислите ѝ се връщат все по-често и по-често към него.
Когато не бленуваше за Амон Бърн, я преследваше образът на Хан Алистър. Уличният главатар я пресрещаше в сънищата ѝ с наперената си походка, с остър като бръснач ум и иронична усмивка. Тя си спомняше как я избута зад себе си, пъхна нож в ръката ѝ и я защити от шестимата Вехтошари.
„Следващия път, като решиш да заколиш някой, не му мисли толкова“, беше я посъветвал той. А сега вече го нямаше. Дали не се беше поколебал в някой критичен момент, коствал му живота? Дали не бе имало начин тя да го спаси?
А нейна работа ли беше да го спасява?
„По-добре да ходя по тържества — замисли се Раиса. — Така няма да ми остава толкова време за размисъл.“
Посещаваха я единствено шивачи, фризьори и бъбривите ѝ придворни дами, които спяха до обяд и прекарваха ранните си следобеди в покоите на Раиса. Обсъждаха приеми и рокли, преди да се оттеглят по стаите си, за да се приготвят за предстоящата вечерна забава.
За връх в социалния живот се считаше да ти гостуват кралски особи от Юга, независимо от тежкия период, в който се намираха южните кралства. Затова, в отсъствието на Раиса от обществената сцена, семейство Томлин и лейди Хересфорд посещаваха безкрайна върволица от танцови забави и официални вечери, без да им остава почти никакво време в промеждутъците да се позавъртят в будоарите си.
Раиса пропусна дебютантския бал на Мелиса Хакам, но Миси дойде на следващия ден да ѝ разкаже как е минал. Имаше торбички под очите и се прозяваше постоянно, будувала до малките часове на нощта.
— Жалко, че не можа да дойдеш. Мама остана толкова разочарована — сподели ѝ Миси. — Постоянно ме сватосваше за гнусния Арно Менхолд. Представяш ли си? Лейди Мелиса Менхолд? Колко ужасно.
— Кой е той? — попита незаинтересовано Раиса, само и само да спре словоизлиянието ѝ.