— Поне петдесетгодишен корабен магнат от Варовикови чукари — е, всъщност е от Северните острови. Вярно, притежава десет кораба и купища пари, и три къщи, една в Превалски брод, една във Варовикови чукари, и цяло имение на брега на Притулените води, но все пак е просто търговец и цяла нощ ме настъпваше, а и знае само два стари танца.
— Ами ако притежаваше четири къщи? — попита Раиса. — И ловна вила в Сърцезъб? Колко танца щеше да е нужно да владее тогава?
Миси примига объркано.
— Хм! Интересен въпрос. Аз лично се надявам на жених от юга. Така де, принц Лиъм е такъв хубавец. — Миси въздъхна дълбоко и запърха с мигли. — И какви чудесии говори само. Освен това танцува божествено, за разлика от братята Клемат. Как ти звучи? — Изпъна рамене и отметна назад прекомерно пищната си грива. — Принцеса Мелиса Тамронска.
— Някои казват, че положението в Тамрон е доста… нестабилно — изтъкна Раиса, споходена от гузното желание да разбие надеждите на Миси. — Имало вероятност Ардънската война да се разпространи и на запад.
— Тези някои са безкрайно дотегливи и черногледи — отвърна Миси с непокътнати надежди. — Представяш ли си колко хубаво би било и двете да сме принцеси? Може дори да стана кралица преди теб.
— Принц Лиъм се е провъзгласил за крал? Да разбирам ли, че баща му се е съгласил да му отстъпи короната? Каква прекрасна новина! — възкликна Раиса, прибягвайки до жестокост.
Този път вече успя да смути Миси.
— Е, не, разбира се. Баща му е в Тамрон, а принц Лиъм е тук, но като се върне у дома, със сигурност ще…
В този момент Магрет почука на вратата, влезе и направи реверанс.
— Лорд Авърил Демонаи, принц-консортът, желае да ви посети, Ваше Височество. — Дойката ѝ винаги използваше официален език, когато Раиса си имаше компания.
„Хубаво — помисли си Раиса. — Дано най-сетне разбера какво се случва.“
— Най-добре да тръгвам, Ваше Височество. — Миси стана и също направи реверанс. — Този следобед ще ходя на чаено парти в чест на лейди Хересфорд. Ще ми се и вие да можехте да дойдете. — Раиса я изпроводи от стаята с намръщен поглед, а в следващия момент Авърил се появи на входа.
Тя стана да прегърне баща си.
— Слава на Създателката, че дойде. Започвам да губя ума си, държат ме в пълно неведение. Какво се случва? Наказаха ли Баяр?
Авърил си пое дълбока глътка въздух и поклати глава.
— Ами, всъщност не. Не съвсем.
— Моля? — отдръпна се от него Раиса. — Как така „не съвсем“? — Направи ѝ впечатление, че баща ѝ е облечен в пътнически дрехи и е преметнал търговската си торба през рамо. — Пак ли заминаваш? — попита тя с натежало сърце.
— За кратко. — Авърил се усмихна горчиво. — Кралицата реши да ме прати до Варовикови чукари, за да обсъдя сигурността на пристанището с гарнизонния командир. Напоследък имало пиратски набези.
— Защо точно теб? — попита Раиса. — И защо точно сега? Средата на дебютантския сезон е и тържеството ми е само след четири дни.
— И аз това се чудя — отвърна бодро той. — Боя се, че майка ти не е очарована от мен в последно време. Но не се безпокой. Ще се върна навреме за тържеството ти. Не бих го пропуснал за нищо на света.
— Защо не изпрати капитан Бърн? — измърмори Раиса. — Или генерал Клемат?
— В интерес на истината капитан Бърн ще ме придружава. — Авърил направи пауза, навярно за да ѝ даде време да осмисли думите му.
— Теб изпраща надалеч, а мен ме държи в плен — възнегодува Раиса и закръстосва нервно из стаята си. — Дори нямах възможност да се запозная с принц Лиъм и принцеса Марина. Не разбирам. Нали уж това трябва да правя сега — да ходя по приеми? Да се запознавам с потенциални ухажори?
— Защо, смяташ, постъпва така, Дива розичке? — Погледът на Авърил се рееше през прозорците, над град без сенки, сякаш гол под обедното слънце.
Раиса притисна длан към челото си в опит да разсее главобола, причинен ѝ от Миси.
— Да не би да обвинява мен за случилото се по време на тържеството у Баяр?
— Казах ѝ за амулета. Би трябвало да е наясно, че вината не е твоя. Но явно ми е ядосана, задето повдигнах въпроса.
— Ядосана ти е? И защо? — Раиса започваше да се чувства глупава. Мразеше да се чувства глупава.
Авърил въздъхна.
— Когато попитала лорд Баяр за случката, той ѝ обяснил, че това били просто най-безобидни копия на древни магически амулети; подарили на теб и на Мика еднакви бижута като символ на дълговековната връзка между превалските кралици и рода Баяр.
Той извърна поглед от прозореца и го впи право в очите ѝ.
— Лорд Баяр показал на кралицата медальона и пръстена със змиите. Наистина се оказали майсторски изработени копия.