Раиса плъзна ръка към врата си. Светъл белег все още очертаваше мястото, където металът бе докосвал кожата ѝ. Възможно ли беше? Наистина ли събитията от онази нощ се дължаха само и единствено на многото вино и целувките на Мика Баяр?
— Тоест си грешал? — попита тя. — И медальонът не е бил…
— Не — поклати глава Авърил. — Не съм грешал — отсече той без нито капка съмнение нито в гласа, нито по лицето си.
— Защо майка ми още не е дошла да говори с мен по въпроса? Защо го обсъжда само с лорд Баяр?
Авърил се поколеба, сякаш умуваше колко да ѝ разкрие.
— Лорд Баяр е загатнал, че с Мика просто сте се увлекли. Нарушили сте правилата относно взаимоотношенията между магьосници и рода Сив вълк, затова сте си търсили оправдание.
Раиса грабна един букет от полицата над камината и го запрати в огъня. Порцелановата ваза се разби на парчета, а лилиите и орхидеите се пръснаха във всички посоки.
— Ваше Височество! — възкликна Магрет, надничайки през вратата на съседната стая. — Пресвещена дево! — добави, като видя бъркотията.
— Раиса — повиши тон баща ѝ, поклати глава и долепи показалец до устните си. Тя прочете посланието в очите му. „Търговски фасон“, казваше то.
Ала не беше лесно. Обземаше я разрушително настроение. Въпреки това овладя нервите си:
— Спокойно, Магрет. Бутнах я без да искам. После ще почистя.
Авърил изчака вратата да се затвори зад Магрет, преди да продължи.
— Мариана е забранила на Мика да те вижда. Няма право да напуска имението на Соколово гнездо. Теб пък държи затворена в покоите ти. Явно го смята за подходящо наказание.
— Какво казва Мика? — попита мрачно Раиса.
Авърил сви рамене.
— Нищо. Поне аз не съм чул нищо.
Раиса махна вяло към купищата цветя.
— Изпраща ми букети. С молба да ме посети.
— Знаеш колко силно ненавижда усложненията майка ти — напомни Авърил. — Предпочита да е в неведение за някои неща, за да не ѝ се налага да се сблъсква с тях. Може това да е единствената причина за поведението ѝ.
Раиса кимна.
— А аз дори си въобразих, че иска да ме държи настрана от другите тържества, за да направи моето по-специално — пророни тя. — Едва ли не е решена да го превърне в тържеството на годината. — Сега идеята ѝ звучеше глупаво.
— Възможно е. — Авърил не прозвуча особено убедително. — Очевидно Мариана не смята за нужно да парадира с теб преди официалната дата. — След кратко колебание продължи. — Не е изключено да се тревожи, че съм ти набелязал жених от клана. В лагера се носят слухове за теб и Рийд Демонаи.
— Рийд? — намръщи се Раиса. С Рийд си бяха разменили няколко целувки, няколко пъти се разхождаха в гората и два-три пъти бяха танцували на кланови сбирки. — Харесвам го, но в лагера се носят слухове за Рийд и още цял куп момичета.
— А и фактът, че уж те отвлякох към Демонаи, без да я предупредя, не ни помага — посочи Авърил.
— За това съм виновна аз. Съжалявам — извини се Раиса. — Беше глупаво от моя страна да хукна към храма на Южен мост без кралски ескорт. Резултатът можеше да е много по-лош.
Нямаше да срещне Хан Алистър. Нямаше да се чувства виновна за смъртта му.
Авърил махна с ръка.
— От време на време човек трябва да рискува, Раиса. Понякога опасностите са скрити по-надълбоко, отколкото очакваме. Помощното ти дело наистина оказва влияние в Южен мост и Вехтошарника. Проповедник Джемсън върши чудеса с даренията ти.
— Искаше ми се да го посетя — въздъхна Раиса и отново закръстосва из стаята. — Но в момента всичко е толкова сложно. Чувствам се затворничка.
Авърил докосна демонайския медальон на врата си.
— Възможно ли е кралицата вече да ти е намерила бъдещ съпруг?
Раиса спря и се завъртя на пета.
— Казах ѝ, че нямам желание да се омъжвам скоро.
Авърил сви рамене.
— Понякога на монарсите им се налага да уредят стратегически брак, независимо колко подходящ или не е моментът. Несъмнено си чувала за сватбите между деца в аристократските прослойки, особено на юг. А ти вече не си дете, Раиса.
Раиса огледа внимателно лицето на баща си за следи от шеговитост, ала изражението му бе напълно сериозно.
— Толкова много неща искам да постигна, преди да се омъжа — сподели тя. — Войната на юг ми отнема възможността дори да пътувам по света. Мечтая си да посетя Тамрон и Уе’енхавен, и Ардън, да видя как живеят там. Искам да отида в Одънов брод. Искам да преплавам Индио и да стигна до Северните острови.
— И да те похитят пирати, предполагам? — добави през смях Авърил и вдигна ръка да я спре. — Прекалено много си наследила от мен, дъще. Не можеш да стоиш дълго на едно място. Да разбирам ли, че майка ти не е споменавала определено име?