Кадетите последваха Барнхаус, надничайки през рамо, сякаш се надяваха капитан Бърн да ги съжали и да им позволи да останат.
— Седни — бащата на Амон му посочи стол. — Свободно. — Лицето му беше изнурено, набраздено от бръчки и Амон изпита пристъп на тревога.
Седна и отпусна ръце върху масата.
— Какво има, татко?
— Ще те помоля за услуга.
— Разбира се.
— Знам, че… хъ… предпочиташ да запазиш поста си в Южен мост. — Бегла усмивка съпроводи думите му. — Но ще се наложи с отряда ти да се върнете в двореца и да служите като лична стража на принцесата-наследница.
Объркан, Амон свъси вежди и се озърна, за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Но… но нали каза, че било най-добре да стоя настрана от нея след… след оплакването от семейство Баяр. За да не плъзнат слухове.
Капитанът дълго се взира в лицето на сина си, преди да отвърне:
— Да, има риск да плъзнат слухове, но възникна и по-сериозен риск, затова се налага да преглътнем първия.
— За какво говориш?
— Кралица Мариана ме изпраща с Авърил Демонаи във Варовикови чукари заради сведения за пирати. Заминаваме утре.
Амон продължаваше да не разбира.
— Какво общо има това с принцесата-наследница?
— Имам лошо предчувствие, това е — сподели дрезгаво баща му, прокарвайки ръка през прошарената си коса. След дълга пауза с усилие добави: — Връзката ми с кралицата е… разклатена. Обикновено предвиждам действията ѝ, отгатвам намеренията ѝ, но напоследък… знам ли. Нещо се промени. Не ме напуска усещането, че опитва да се отърве от нас.
— Защо ѝ е да го прави? — Амон се чувстваше глупаво заради въпросите си, но предпочиташе да знае със сигурност, отколкото да гадае. — И… ако не ви иска тук… така де, все пак тя е кралицата.
Едън притисна длан в челото си, сякаш има главоболие.
— Не съм уверен доколко правилно постъпва. Не знам, действията ѝ вероятно са основателни. Аз обаче не ги разбирам. И ще направя всичко по силите си да защитя кралската линия. Ако греша, то… — Той сви рамене.
— Добре. — Амон се изправи. — Да кажа ли на момчетата вместо да лягат, да се приготвят за двореца?
Баща му поклати глава.
— Има и друго. Нещо важно. — Направи му знак да седне.
Амон се настани на стола, едва сдържайки прозявката си. Щеше да изпълни безпрекословно всяка заповед на капитана си, на баща си. Беше повече от ясно. Защо тогава не го остави да поспи?
Баща му се прокашля.
— Kaктo ти е добре известно, в клановете провеждат церемония по преименуването, чрез която младежите се обричат на доживотното си призвание. Тукашните аристократи пък организират дебютантски тържества, за да ознаменуват съзряването на децата си.
— Да — кимна Амон. Изкушаваше се да добави „Знам“, но не посмя.
— Ние, семейство Бърн, си имаме свой ритуал — отбеляза капитанът.
— Ние, семейство Бърн? — Амон впери поглед в лицето на баща си. Да не би да се шегуваше? Не откри обаче и следа от хумор в очите му. — Какво имаш предвид?
— Родът ни се намира в специална връзка с превалските кралици още от времето на Ханалеа. Тази връзка се предава на най-възрастния от всяко следващо поколение. Освен ако той или тя не откаже. В такъв случай се прехвърля на следващото дете.
— Открай време член на семейство Бърн е бил капитан на Кралската гвардия — обобщи Амон. — Това ли имаш предвид?
— И то неслучайно — продължи баща му. — Войник от рода Бърн жертвал живота си за Ханалеа, когато Кралят демон я отвлякъл. Синът на този войник помогнал тя да бъде освободена. Със завръщането на трона си кралицата обявила, че за в бъдеще капитанът на гвардията ѝ ще бъде свързан с нея чрез кръвен съюз, за да изпълнява по-добре мисията си. Синът на този войник, твой древен предшественик, е първият, сключил кръвен съюз с кралицата.
— Значи — недоумяваше Амон — ти си в… кръвен съюз с Мариана? Правилно ли те разбрах?
— Да, както майка ми е била в съюз с Лиса, а нейният баща — с Лусия.
— В какво се изразява това? Полагате клетва или…
— Повече от клетва е. В храма се провежда церемония, обвързващ ритуал. После съдбите ни са преплетени. Ние служим на кралиците от рода Сив вълк. Връзката не може да бъде прекъсната. Не сме способни съзнателно да действаме в ущърб на кралската линия.
— Значи е своеобразна магия? — поиска да се увери Амон и баща му кимна. — А какво ще се случи, ако навредим някак на кралската линия?
Капитан Бърн поклати глава.