— Невъзможно е. Това се опитвам да ти обясня, физически сме неспособни на такова нещо.
Твърдението му звучеше повече от изненадващо. Амон винаги бе смятал семейството си за напълно лишено от магия. Всъщност дори се беше чувствал онеправдан и даже безинтересен в сравнение с хората, докоснати от нея — например магьосниците, главатарите на клановете и дори кралиците.
Членовете на семейство Бърн бяха отговорни, стабилни, откровени, трудолюбиви, предани — невиждани храбреци; от онзи тип мъже и жени, на които всеки би поверил живота или съкровищата си. Но надарени с магически сили?
Амон се помъчи да измисли нещо друго, освен „Сигурен ли си?“ и „Сериозно ли говориш?“.
— Значи имаш магически сили, така ли? — попита накрая.
Баща му се засмя, потривайки брадичката си свенливо.
— Е, затруднявам се да го опиша с думи.
— А кралицата… знае ли?
Бърн поклати глава.
— Никоя от кралиците не е знаела. Такъв е бил замисълът на Ханалеа. Интересувала се е от бъдещето на рода Сив вълк, а не от благополучието на конкретна кралица.
— А ти с кого имаш магическа връзка — с рода ли, или с кралицата?
— С рода, но реално погледнато, всеки капитан служи на определена кралица, освен ако тя не застраши цялата кралска линия. — Капитанът се замисли за момент и добави тихо: — Както се досещаш, и този въпрос не обсъждаме с кралиците, на които служим.
— Тоест… в някои случаи действаме против интересите на конкретната ни кралица, за да предпазим кралската линия? — Амон се огледа, притеснен да не би някой да ги чуе, но съвещателната стая беше празна.
— Точно така — потвърди без капка угризение баща му. — Но дори Мариана да знаеше, едва ли щеше да го приеме насериозно. Наясно си какво е отношението ѝ към храмовете и духовното. Да приеме подобна връзка за нея би било равносилно да вярва в горски феи.
— Значи — Амон се опитваше да вникне в смисъла на кратката историческа беседа — в подходящия момент ще си избереш наследник.
— Следващият капитан от семейството ни ще служи на Раиса. И реших това да бъдеш ти.
Амон занемя. В главата му като в калейдоскоп се завъртяха образи и спомени.
Как изобщо стигна дотук, до този момент в живота си, когато щеше да приеме ролята, подготвена от съдбата му?
Баща му го учеше да борави с меч и да язди кон, но не по-усилено от всеки друг баща. Самият той прекарваше дълги часове край гвардейските казарми и конюшните в двореца, защото баща му служеше там; обичаше коне и му харесваше да слуша за тактики и оръжия.
Ала никой не го насърчи „Върви в Одънов брод и стани войник.“ Въпреки това точно така се случи. Никой не го посъветва „Влез в Кралската гвардия.“ А и това се случи. Гвардейската служба представляваше семейна традиция, независимо че мнозина от лелите и чичовците му се занимаваха с друго.
Поне един Бърн от всяко поколение обаче бранеше кралицата.
Още с официалното си постъпване в гвардията започна да обмисля възможността един ден да заеме поста на капитан, стига да се представя добре и да се задържи на служба. Все пак се издигна до гвардейски ефрейтор благодарение на изявите си в академията и препоръките на приятелите на баща му. Беше сръчен с меча, първенец на курса си, справяше се отлично с учебната работа и на полевите обучения получаваше само високи оценки. Всички говореха, че е наследил уменията на баща си. И се гордееше с това.
Въпреки всичко открай време живееше с убеждението, че сам си е избрал пътя, че при желание да стане търговец, ковач или художник като сестра си е разполагал с тази възможност. А сега се оказваше, че е вървял по тясна пътека, орисан по рождение, направляван от магия и хилядолетен съюз.
— Имаш избор — капитан Бърн сякаш бе прочел мислите му.
Амон вдигна поглед към баща си.
— Така ли? И какво, Лидия ли ще направиш капитан?
— И тя е член на семейство Бърн — изтъкна баща му.
Амон си представи как мечтателната му сестра седи на речен бряг с разперени край себе си поли, приведена над листа с въглен в ръка, и поклати безмълвно глава.
— Ако тя откаже, остава Айра — продължи да изрежда баща му. Айра беше десетгодишният брат на Амон. — Той обаче е още малък, а е наложително да изберем капитан сега. — Замисли се. — Имаш и братовчеди, разбира се.
— Защо сега? — попита Амон. — На Кралската гвардия ѝ стига един капитан и това си ти. — Докато дойдеше време да се вземе окончателно решение, той навярно вече щеше да е свикнал с идеята.
— Тревожа се за принцеса Раиса. В момента нямаме директна връзка с нея, а връзката ми с кралица Мариана отслабва. Ако дадеш съгласието си да се свържеш с кръвната линия на Ханалеа чрез Раиса, ще се сдобиеш със своеобразно шесто чувство. Ще успяваш да предвиждаш неприятностите, да разбираш кога е изложена на опасност, да предугаждаш действията ѝ. Освен това съюзът ни дава известно влияние над кралиците, ако сигурността им е под въпрос. — Той се усмихна дяволито.