Баща му го беше предупредил за посещението им. Тоест, знаеше какво решение ще вземе.
Право на избор — друг път.
— Капитан Бърн — поздрави го със сериозен тон проповедникът. — И ефрейтор Бърн. Доста необичайно е един и същ духовник да проведе посвещаването на баща и син. Обикновено се назначава нов капитан чак след кончината на предишния.
— Живеем в опасни времена — обясни Едън Бърн. — Кралската линия трябва да бъде защитена.
— Така е — кимна Джемсън. Погледна към Амон. — Дал сте съгласието си да се обвържете с потомствената линия на Ханалеа?
— Да — потвърди Амон.
Прииска му се да се беше изкъпал, преди да дойде в храма. В униформата си, изцапана след цяла нощ патрулиране из Вехтошарника, се чувстваше мръсен и недостоен. Сякаш дочул мислите му, Джемсън му подаде сгъната роба.
— Свалете дрехите си и облечете това. После елате при нас в Алтеевия параклис. — Джемсън и баща му го оставиха сам в кабинета.
Да свали всичките си дрехи ли? Или само униформата? Амон не искаше да сбърка. След кратко двоумене се съблече чисто гол. Грубата небоядисана памучна роба не се отличаваше от онези на поклонниците. Чувстваше се странно свободен под обемистия като палатка плат — сякаш е без него.
Прекоси бос просторното светилище и стигна до уединения Алтеев параклис, разположен вдясно от олтара. Параклисът, посветен на Алтеа, Покровителката на бедните, за разлика от параклисите в храма на двореца в Превалски брод със златните им статуи и мраморни подове, беше съвършено скромен, но посетителите очевидно го обичаха. Простият дървен олтар бе излъскан до блясък, а от двете страни на статуята на светицата имаше вази със свежи цветя. Хладна лунна светлина проникваше през чистите прозорци, отразявайки очертанията им по пода.
Джемсън и баща му стояха от двете страни на дълга маса, върху която бяха подредени няколко предмета: широк каменен съд, лъскав кинжал, каменно бурканче, малко кристално шише, сребърен бокал. Амон огледа обредния инвентар с кипящо от въпроси съзнание.
Джемсън му се усмихна.
— Колкото и значим да е ритуалът, вашето участие в него е съвсем елементарно. Смесваме кръвта ви с кръвта на Ханалеа и вие изпивате полученото. Една част изливаме на превалска почва, за да ви свържем завинаги със земята и Създателката. Това е вид жертвоприношение.
„Сигурно сънувам — разсъждаваше Амон. — Семейство Бърн не се занимават с подобни неща.“ Помисли за кадетите от отряда си — навярно спяха в казармите. За Раиса в двореца — изобщо неподозираща за предстоящото им скрепяване в неразривна връзка. Справедливо ли бе да изпълнява ритуала без нейно разрешение? Ами ако не иска да се обвързва с него?
Облиза устните си.
— Тя ще… ще усети ли?
— Възможно е да изпита странно чувство — отвърна проповедникът. — Или да проспи ритуала. Но дори да усети нещо, няма да разбере какво е.
— Наистина ли съхранявате кръвта на Ханалеа тук? След цяло хилядолетие?
— Взета е от потомките ѝ, кралиците на Превала. — Проповедникът докосна тапата на шишенцето. — Това е кръвта на принцесата-наследница. Ще изрека заклинание над нея.
Джемсън замълча в очакване на други въпроси от Амон. Такива не последваха и той каза:
— Заголете ръката си, ефрейтор Бърн.
Амон се подчини. Почти не усети острието върху кожата си и загледа леко удивен как кръвта му се стича в каменния съд, образувайки малка локвичка на дъното му.
Джемсън вдигна кристалното шишенце и изрече няколко думи на кланов език. От тях Амон разпозна само „Раиса ана’Мариана“ и „Ханалеа“. Проповедникът махна тапата и изсипа няколко капки кръв в каменния съд. Вдигна го високо и разклати съдържанието му, произнасяйки дълго заклинание.
Мислите на Амон се плискаха из главата му и следваха движенията на кръвта в съдината. Той притисна порязанатa си ръка към тялото си, за да спре кръвотечението и усети как топлата течност се просмуква през плата на робата.
Проповедникът остави каменния съд, потопи чашата в кръвта и я вдигна, покапвайки масата.
После заговори на долски.
— Амон Бърн, потомък на рода Бърн, пазители на ханалеевата династия, искаме от теб едно: да се обвържеш с кралската линия и по-точно с кръвта и потомството на Раиса ана’Мариана, принцесата-наследница на Превала. Да се закълнеш, че нейната кръв е твоя кръв, че ще браниш нея и рода ѝ до смърт. Готов ли си да го сториш?
— Готов съм. — Гласът на Амон отекна сред тишината в параклиса.
— Тогава отпий в знак на съгласието си.
Амон пое чашата и я доближи до устните си, подготвяйки се за соления вкус на кръвта. Но тя се оказа сладка, все едно е лятно вино. От изненада едва не се задави. За радост го преодоля. Пресуши течността и върна чашата на Джемсън.