Той ѝ подаде купата, тя изсипа в хаванче няколко парчета от нещо, подобно на жълтеникав варовик, и се зае да го стрива до ситен лъскав прашец.
— Върба, напоследък обмислям да се преселя в Демонаи — престраши се накрая Хан и клекна до нея.
Тя пресипа мълчаливо жълтия прашец в чаша.
— Търговията с Тамрон е по-оживена там заради Ардънската война — добави той.
— Донеси ми момината коса — каза Върба, без да го погледне.
Той взе ароматните клонки, окачени под стряхата, и ѝ ги подаде. Тя откъсна листенцата едно по едно и ги пусна в хавана.
— И така. Може да работя за някой от тамошните търговци — продължи той, притеснен от безмълвието ѝ. — Дали не би ме запознала с някой?
— Обещах да ти намеря работа в Морски борове — напомни му Върба.
— Така е. И съм ти благодарен. Но в Демонаи…
— Не може да заминеш с Птица. — Тя удари по-силно с чукалото в хавана, сякаш за да подчертае думите си.
Хан примига недоумяващо. Открай време Върба четеше хората все едно са отворена книга, но той си въобразяваше, че двамата с Птица са се изплъзнали от зоркото ѝ око. Дали пък целият клан не знаеше за тайните им срещи?
— Не е нужно да тръгвам с нея. Ще пътувам сам. Или пък с някой от керваните.
— Няма да се получи — отсече тя. Най-сетне остави хавана и отпусна ръце в скута си. — Говоря за теб и Копаеща птица.
— Какво имаш предвид? Ние не сме… — подхвана той, но изражението ѝ задуши лъжата в зародиш. — Защо да не се получи?
— Не сте подходящи един за друг.
— Защо говориш така? — учуди се той. — Приятели сме от малки.
— Бяхте приятели като деца. Сега Птица е на път да стане демонайски воин. И трябва да следва този си път. А ти трябва да си избереш друг.
— Не разбирам — призна Хан най-откровено. — Да не би да твърдиш, че не ѝ е позволено да има приятели? Или е защото не съм истински член на клана ви?
Върба се затрудняваше да води този разговор не по-малко от него.
— Да станеш демонайски воин е призвание. Време е да свикнеш с тази мисъл. На никого от нас не му е лесно. Заради хората, в които им предстои да се превърнат, между Птица и Жарава също се издигна преграда, а едно време не съществуваше.
— За това е виновен Рийд Демонаи — отсече Хан. Изправи се и се извиси над Върба. Очакваше това да му вдъхне чувство за могъщество, но уви. — Мен ако питаш, истинската война с магьосниците е приключила преди хиляда години. И оттогава демонайските воини лежат на стари лаври. Знаят само да размахват саби и да се перчат.
— Рийд Демонаи не е виновен. — В копринения глас на Върба се преплитаха стоманени нишки. — Всичко е плод на традиция, основана на хилядолетния конфликт между магьосници и кланове. Демонайските воини имат дълг да контролират магьосниците — със сила, ако се наложи.
— И затова са решили да погнат Жарава? Нямат ли си по-важна работа? Или си търсят по-лесна плячка?
Доста време Върба мълча. Хан усети, че пристъпва смутено от крак на крак.
— Наистина е лесна плячка — вдигна накрая тя тъмните си, изпълнени с болка очи. — Защо според теб го изпращам в Одънов брод? Ако остане тук, ще го убият.
Хан престана да нервничи и стъпи здраво на крака.
— В такъв случай не бива да пускаш Птица в Демонаи — заключи той. — Задръж я тук.
— Нямам думата по въпроса. — Върба отново взе чукалото. — Тя е призована, ти не си. Затова не може да тръгнеш с нея. — Вдигна умолителен поглед към него. — Защо не останеш тук с мен? Не искаш ли да научиш лечителския занаят? Вече познаваш целебните растения, а и ще си по-близо до майка си и сестра си.
— Аз не съм лечител — изръмжа Хан. Биваше го повече да причинява болка, отколкото да я облекчава. — Още не знам какво съм, но със сигурност не съм това. — Врътна се и излезе от шатрата.
Птица се оказа също толкова неотзивчива. Същата нощ легнаха един до друг на брега на Старешката река, свързани от преплетените си ръце и скорошните си целувки. Клоните над тях пропускаха лунна светлина върху лицата им. Този път дори мелодията на ромолящата по камъните вода не успяваше да ги успокои.
— Искам да дойда с теб в Демонаи — обяви той, взрян в балдахина от дървесни корони.
— И на мен ми се ще да можеше — отвърна тя.
„Искам да дойда“, каза Хан. Не „Ще ми се да можех.“ А защо просто не заяви „Идвам с теб.“
Хан мълчеше и Птица побърза да обясни.
— Ще бъде трудно. Рийд каза, че ще пътуваме до края на лятото и през това време ще се уча да се ориентирам, да боравя с оръжия и… всичко останало.
— Но ще живееш в лагера им, нали? След обучението?