— Ще живея в лагера, но няма да се задържам дълго там. Демонайските воини постоянно са в движение. — Тя се обърна на една страна, облегна глава на лакътя си и отметна косата от челото на Хан. Той едва устоя на импулса да се отдръпне от допира ѝ. — Може би… може би като видя как ще потръгнат нещата… може би след края на лятото ще има как да дойдеш — довърши тя.
— Може би — повтори студено той. Изпитваше желание да я нарани. — Ще видим.
Понеже тази врата се затвори пред лицето му, Хан се върна към плана си да замине с Жарава в Одънов брод. Питаше се как да го осъществи, при положение че никой от околните не го одобряваше. Пробва да се справи без Върба: обърна се към неколцина златари на пазара в Морски борове с молба да му свалят гривните и да му предложат цена за среброто.
Всички откликнаха — кой с трион, кой с резачка, кой с ножове, но без успех. Увери ги, че няма значение дали ще повредят гривните. Тогава пробваха дори да нагорещят метала и му прогориха китките. В крайна сметка се оказа, че изобщо не могат да ги повредят. Никой от златарите не постигна резултат. Те дори не одраскаха метала, камо ли да похабят руните, гравирани върху него.
Отговорът винаги беше един и същ. Изразяваха готовност да му платят среброто, проявяваха интерес, но нямаха представа как да свалят гривните от китките му. Или как биха обработвали среброто, съумееха ли да го свалят.
Наум му идваше само едно друго решение: да вземе амулета от скривалището в двора на конюшнята и да му намери купувач. Не виждаше причина защо да не го замени за достатъчно на брой девойчета, та хем да издържа майка си и Мари, хем да се запише в Уийн.
Никаква причина, освен предупреждението на Лушъс да го държи далеч от ръцете на семейство Баяр.
Но така или иначе нямаше нужда да го връща на Баяр. Познаваше предостатъчно търговци от разбойническото си минало. Щеше да го продаде на пазара в Южен мост. Какви бяха шансовете някой Баяр да стъпи в Южен мост? Никога досега не се беше случвало.
И така, реши да не се вслуша в гласчето, което му нашепваше, че амулетът не е негов и няма право да го продава. И че продадеше ли го в Превалски брод, все пак имаше начин да стигне до ръцете на предишните си собственици.
Пък и лошият късмет го преследваше още откакто взе проклетия амулет от онзи склон на Ханалеа. Вероятно това беше шансът му да промени късмета и съдбата си.
Идеята назряваше в главата му и накрая той реши, че просто няма друг избор.
Затова планира да тръгне към града в късния следобед с намерението да пристигне под прикритието на мрака тъкмо когато стражите се сменят. Ще отиде право във Вехтошарника да вземе амулета. В Южен мост ще бъде с отварянето на пазарите и докато копоите още търкат сънени очи, ще изкачва Ханалеа.
Пъхна кесията под ризата си, за да я усеща до кожата си. От работата за Върба и за други хора от лагера беше изкарал някое и друго девойче. Твърде малко обаче. Уви пушена пъстърва и питка в кърпа и ги прибра в пътническата си торба. Накрая нахлузи шапка върху светлата си коса. Надяваше се да му помогне да се слее с тълпата, а не да изпъкне. В планината хладнееше, ала в Дола щеше да е топло, но хората все го описваха като „онзи светлокосия“.
По това време на деня пътят към Превалски брод не беше особено оживен — виждаха се само ловджии и търговци, тръгнали към дома. Хан заобиколи отдалече колибата на Лушъс — не искаше да се натъква на стареца. Не го беше виждал от деня, когато го намери да скърби за трагичната му смърт. Питаше се дали е наел друго момче да върши неговата работа. От мисълта го заболя малко.
Мина през градските порти на мръкване с група поклонници от местния храм, всички негови връстници. Бяха ходили да берат къпини по склоновете на Ханалеа.
Придържаше се към задните улички, докато не достигна моста. Явно нещата все пак се бяха поуталожили. В двата му края охраняваха само по двама лениви гвардейци и изглежда никой не си отваряше очите за Хан Алистър.
По думите на Лушъс мълвата за смъртта му вече се носеше наоколо. Е, оказваше се много по-лесно да върви през града като мъртвец.
Прекоси моста и през познатия лабиринт от улички на Вехтошарника се отправи към дома. Още не се беше стъмнило напълно, макар че слънцето се спускаше зад Западна порта и шепа звезди надничаха от пастелното небе. По тези северни земи дните в разгара на лятото са доста дълги. Затова и всеки, чийто поминък изискваше прикритието на нощта, се принуждаваше да наблъска цялата си дейност в няколко напрегнати часа.
Сърцето на Хан ускори темп. Обичаше летните градски нощи, когато музиката се лееше откъм отворените врати на кръчмите и по улиците продаваха печени наденици и риба, а пияниците по тротоарите не премръзваха до смърт. Работните момичета се закачаха с гвардейците, хората се раздаваха докрай във всичко, опиянени от мисълта, че може да се случат хиляди неща. И обикновено се случваха. Изобщо през лятото улиците бяха по-опасни, но и някак по-снизходителни.