Остави майка си и Мари да спят, слезе по стълбите и пошушука на конете; не им беше обърнал внимание на качване. После се възползва от прикритието на тъмнината да се промъкне до каменната ковачница в двора, където криеше амулета. Намери коженото вързопче на мястото му и усети топлината, която излъчваше, още преди да го извади от скривалището.
Разгърна внимателно кожата. Амулетът със змия и магьоснически жезъл засия с ослепителна яркост и освети целия двор, сякаш целеше да издаде крадеца, задигнал го от истинския му собственик. Хан побърза да го увие в кожата отново, озъртайки се наоколо, за да се увери, че никой не го е видял.
Пъхна амулета в торбата си и я преметна през рамо, после дръпна каскета надолу към лицето си и тръгна към пазара на Южен мост. Като стигна до моста, кимна на сънения гвардеец и отново мина между храма и стражевата кула. Чудеше се какво ли би си помислил Джемсън за бившия си ученик и кого ли пребиваше напоследък Мак Гилън.
Касапинът тъкмо вдигаше навеса на магазина си — една от малкото трайни постройки на пазара. Гъбарят подреждаше кошници със смръчкули и серни гъби пред дюкяна си. Хан ги подмина, забол поглед в земята и без да ги поздрави. Неговият пазар беше този във Вехтошарника. Не познаваше повечето от търговците в Южен мост, което се оказваше добре дошло точно днес.
Магазинът на Таз Макни, друг преуспял търговец на тукашния пазар, беше по-голям от останалите, пълен с екзотични платове, изкусителни аромати, редки произведения на изкуството и скъпоценни камъни — продавани самостоятелно и инкрустирани в бижута. Повечето хора обаче не подозираха, че благоденствието на Таз се дължеше на страничната му търговия с магически предмети, много от които крадени или най-малкото със съмнителен произход. Наеминг може и да забраняваше купуването и продаването на талисмани и амулети, изработени преди Опустошението, но Таз можеше да намери почти всичко за дискретните клиенти с пълни джобове.
Хан знаеше, защото в миналото беше продавал разни стоки на Таз. Невинаги му даваше най-добрата цена, но обичаше да работи с него, защото имаше постоянен адрес, за разлика от повечето търговци на крадени вещи, които обикаляха по улиците. Таз знаеше, че Вехтошарите винаги можеха да го намерят отново, ако ги изиграеше. Освен това имаше връзки с богати клиенти, готови да платят добри пари за някои ценни предмети. Таз беше отворил и нов магазин на по-престижно място, зад крепостните стени на двореца, където го посещаваха аристократи и магьосници.
Звънчето над вратата издрънча, когато Хан влезе в магазина. Таз седеше в дъното, свел плешивата си глава над счетоводните книги. Без да вдигне поглед, изръмжа:
— Още не е отворено. Елате по-късно.
— Щом си казал — отвърна Хан. — Но ти губиш. Ще си намеря някой друг търговец.
Таз вдигна смаян поглед.
— Гривник? Кръв демонска! — Той скочи на крака с удивителна пъргавина за толкова едър мъж. Надникна през витрината и кимна с глава към дъното на магазина. — Да идем в задната стаичка.
Хан го последва покрай кошчета с мъниста и лавици с намазани с потъмнял восък шишета, съдържащи какви ли не еликсири и отвари. В ъглите бяха облегнати навити пъстроцветни килими, а всяко друго кътче на помещението беше отрупано с изящни кутии-ребуси, лампи и свещи.
Като минаха през задната врата, Таз се укри зад масивното бюро, където Хан знаеше, че държи поне три ножа и една кама. Търговецът носеше дълго кадифено палто и бухнало дантелено шалче около врата. Търбухът му се изливаше над колана на панталоните му, напирайки да излезе през палтото. Ето този човек поне си похапваше добре.
— Дочух, че ти били светили маслото — рече безцеремонно Таз.
Хан кимна и придоби скръбно изражение.
— Южняците ми видяха сметката — обясни той. — Да ти кажа, харесва ми да съм мъртъв.
От гърдите на Таз се изтръгна познатият гръмък смях, който можеше да заблуди човек, че търговецът не е толкова умен, колкото всъщност беше.
— Схванах, момчето ми. Е, на какво дължа тази безплътна манифестация?
Таз обичаше да използва префърцунени думи.
— Имам един амулет, който вероятно би те заинтригувал — каза Хан.
— Нали уж напусна играта — присви очи насреща му Таз.
Хан вдигна рамене.
— Така е. Случаят е извънреден. Правя услуга на приятел.