— Аха. Приятел. Разбира се. — Очите на Таз се озариха от любопитство. Беше купувал доста и то ценни предмети от Хан,
— Ще ти струва скъпичко — предупреди го Хан. — Нямам намерение да ти го подарявам. Ако парите са ти кът, по-добре си признай още сега.
— Не се притеснявай за това — отвърна привидно безразлично Таз. — Но все пак имай предвид, че сегашното състояние на пазара не ми позволява да правя особено крупни предложения. За зла участ в последните месеци се наблюдава отслабен интерес към магическите предмети.
Хан бръкна в торбата си и с бавни, премерени движения извади амулета. Това също представляваше част от играта. Остави вързопчето върху бюрото и внимателно разгърна кожата.
Светлината, излъчвана от камъка, озари лицето на Таз в грозно зелено. Той дълго се взира в амулета, после вдигна поглед към Хан.
— Откъде го взе? — пророни.
— Казах ти вече. От приятел. Иска да се оттегли от магьосничеството.
Таз се пресегна спонтанно към амулета, но Хан сграбчи китката му.
— Не го докосвай — предупреди го той. — Опасен е.
— Ясно — преглътна сухо Таз. Запасът му от дълги думи се беше изчерпал. — Хм. Жалко, че е толкова неустойчив. Това ще затрудни продажбата. — Замисли се за момент. — Десет девойчета — отсече накрая. — Не давам повече.
Хан щеше да намери бързо приложение на десет девойчета, но разбираше, че търговецът се опитва да го изиграе. Поклати глава и се зае да загръща амулета в кожата.
Таз го гледа няколко секунди и се обади:
— Двайсет и пет.
Хан пъхна амулета в торбата си.
— Благодаря ти за вниманието, Таз — и се надигна да си върви.
— Чакай! — побърза да го спре Таз.
Хан зачака.
Таз облиза устни. Избилите капки пот по широкото му чело доказваха колко силно иска амулета — на всяка цена.
— Мога да те предам на гвардейците, нали знаеш? В твой интерес е да сключиш сделка с мен.
Хан сви рамене и плъзна ръка по стената.
— Това място може да изгори, нали знаеш? Даже с твоя милост вътре. А това би било жалко.
Таз се прокашля.
— Нали уж вече не си в бранша? — напомни той.
Хан вдигна ръце с длани нагоре.
— Напуска ли се такъв бранш?
Таз кимна неохотно.
— Гривник, винаги си имал отличен търговски нюх, нещо рядко за толкова млад човек.
Хан се ухили.
— Е, благодаря ти, Таз. Ако комплиментите ставаха за ядене, вече щях да съм сит.
— Колко искаш?
— Сто девойчета най-малко. Но смятам да го разнеса из пазара и да приема най-щедрото предложение, така че по-добре се цели нависоко. — Хан говореше небрежно, оглеждаше магазина и опипваше незаинтересовано този и онзи предмет. Всъщност през целия му живот досега сто девойчета не бяха минавали през ръцете му.
— Виж какво, нямам възможност да го купя веднага за паpитe, които му искаш, но предполагам някой от клиентите ми ще прояви интерес към него. Остави го при мен на консигнация и ще видим.
Хан поклати глава.
— Не става. Разполагам само с една бройка, а смятам да го покажа на още няколко търговеца. Няма да се разделя с него, без да получа парите.
Таз очевидно не искаше да изпуска шанса си.
— Къде мога да те намеря?
Хан отново поклати глава.
— Не можеш. По-добре мисли бързо. Не мисля да се задържам дълго в града. Ще намина пак вдругиден.
ДВАЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
ДЕБЮТАНТСКИ БАЛ
На следващата сутрин Раиса се събуди неотпочинала. Бяха я преследвали странни сънища. Амон бе присъствал във всичките, но ѝ се изплъзваха всеки път, опиташе ли да ги задържи. Тя се сгуши под завивките с надеждата отново да се потопи в тях, но мислите ѝ вече препускаха и сънят ѝ убягваше.
Дебютантският ѝ ден. Денят, в който официално щяха да я обявят за пълнолетна и готова да стане нечия съпруга; денят, в който официално щяха да я назоват наследница на трона; денят, в който щеше да започне обучението ѝ като бъдеща кралица на Превала.
Тази вечер щеше да бъде поставено официалното начало на дългоочакваното ухажорство.
Роклята ѝ висеше пред прозореца върху манекен — силует с форма на жена, в каквато щеше да се превърне. Не беше поставяла специални изисквания за облеклото на гостите си. Надяваше се на букет от пищни цветове, ала очакваше да преобладава целомъдреното бяло.
Самата тя изглеждаше ужасно в бяло — поредната ябълка на раздора между майка ѝ и нея. Ако зависеше от нея, щеше да се спре на черно, но би склонила и на виненочервено или дори на смарагдовозелено, за да подчертава цвета на очите ѝ. В крайна сметка обаче щеше да се появи на тържеството си в рокля с цвят на шампанско от сатен и дантела с ниско прикачени ръкави. Поне нямаше да изглежда момичешки.