Paиca се прозя, стана от леглото и тръгна към всекидневната по нощница. Магрет приготвяше закуската.
— Очаквах да поспите до по-късно, за да сте свежа за довечера — отбеляза тя. — Щях да ви донеса закуската в леглото.
Раиса я изгледа учудено. Дойката ѝ я насърчаваше да се наспи добре, за да издържи до по-късно вечерта. Колко новости ѝ се струпваха този сезон.
— Е, не можах да спя повече — отвърна тя. Преглеждаше купчината картички, послания и писма в кошницата до вратата. — Някакви вести от баща ми?
— Не, Ваше Височество — отговори Магрет. — Но не се бойте. Ако още не е пристигнал, то със сигурност пътува насам. Не би пропуснал тържеството ви.
— Знам. — Но Раиса не можеше да се отърси от тревожността си. — Би ли… би ли изпратила писмо до имението Кендал с молба да ме уведомят веднага щом пристигне? — Баща ѝ, изпаднал в немилост пред кралицата, беше отседнал в имението Кендал.
Магрет прегърна Раиса и я потупа майчински по гърба.
— Не се безпокойте. Всичко е от нерви. Предстои ви нощ, която ще помните до края на живота си.
„Има различни начини да запомним нещо — помисли си Раиса. — Може с добро. Може и с лошо.“
Останалата част от деня мина във вихър от къпане, мазане, ресане и гримиране.
— Сигурно отнема по-малко време да приготвиш кораб за отплаване — оплака се Раиса, когато маникюристите си тръгнаха, отстъпвайки място на фризьорите.
От имението Кендал обаче още нямаше вест.
В шест часа следобед ѝ облякоха роклята. Коприната падаше от високата талия на дълги красиви дипли, а дантела украсяваше бухналите романтични ръкави. Всъщност много я харесваше.
И този път възникна усложнението с пръстена от Елена. Раиса беше решена да го носи, но за случая получи специален подарък от майка си: огърлица от опушен кварц, цитрин и топаз, която хармонираше отлично с роклята. Раиса изхлузи пръстена от верижката и започна да го пробва на пръстите си. Някога ѝ се струваше възголям, но сега, за нейна изненада, стана идеално на средния ѝ пръст. Дългите до пода ръкави на роклята ѝ го скриваха напълно.
В шест и половина майка ѝ влетя в стаята за последна проверка преди тържеството. Роклята на кралица Мариана в тъмно горскозелено подчертаваше златистата ѝ коса и сияйна кожа. Огърлицата и тиарата ѝ бяха инкрустирани със смарагди.
Дори в празничните си одежди Раиса имаше чувството, че бледнее пред нея. Какво ще бъде да се възкачи на престола след такава господарка? Дали нямаше да я запомнят като ниската, тъмнокоса, сприхава кралица, наследила трона от златната?
Кралица Мариана хвана лактите на Раиса и я погледна от една ръка разстояние.
— О, скъпа — възкликна тя с преливащи от сълзи очи. — Прелестна си. — Щеше да ѝ стане по-приятно, ако не бе доловила изненадата в гласа ѝ. — Не мога да повярвам, че този знаменит ден най-сетне настъпи. Моля те, запомни: винаги ще искам най-доброто за теб. Вярваш ми, нали, Раиса?
Раиса кимна, отново обзета от безпокойство.
— Виждала ли си татко, откакто се е върнал? Трябва да ме съпроводи до балната зала, а още не е дошъл.
Кралица Мариана сбърчи чело.
— Сериозно? Не е дошъл? Бях сигурна, че ще присъства.
— Ще присъства, разбира се — натърти Раиса. — Все пак е дебютантският ми ден.
Мариана се подвоуми.
— Да, вярно, но нали си отбелязала случая в лагера на Демонаи. Сигурно е сметнал, че вече е изпълнил дълга си към теб.
Раиса примига объркано, преди да осъзнае за какво говори майка ѝ. По време на събитията в Южен мост излъгаха кралицата, че баща ѝ я е отвел в лагера на Демонаи.
— Това не е дълг — възрази Раиса. — Обеща да дойде. И иска да присъства. — След кратка пауза изстреля: — Защо ти беше да го изпращаш във Варовикови чукари точно сега?
Майка ѝ въздъхна ядосано.
— Не е толкова далеч, скъпа. Четири дни трябваше да са му напълно достатъчни да отиде и да се върне. Коронясването ти е важно събитие, но заради него не можем да пренебрегваме нуждите на кралството цяла седмица. — Кралицата се усмихна и светлокафявите ѝ очи заоглеждаха лицето на Раиса. — Не се безпокой. Незабавно ще изпратя някой до имението Кендал да го извика, за да се успокоиш. — Целуна дъщеря си по челото. — Всичко ще е наред, Раиса, ще видиш.
После се обърна и излезе от стаята, съпроводена от шумолене на коприна.
Ала времето течеше, наближаваше моментът да тръгнат към храма, а баща ѝ още го нямаше. Раиса надникна в коридора и набит млад страж застана мирно пред вратата ѝ.