Пролича си колко неподготвени са гостите за инцидентната подмяна на баща ѝ с лорд Баяр. Сред тълпата се разнесе шепот и множество глави се заобръщаха насам-натам, обзети от обичайно клюкарство. Къде беше Авърил Демонаи и защо не присъстваше; какво означаваше всичко това?
На Раиса ѝ се прииска да тропне с крак и да извика „Идеята не е моя!“.
Майка ѝ седеше на кралското кресло в дъното на залата с разперени край нея поли и масивната церемониална корона на главата. За изненада на Раиса до нея стоеше проповедник Джемсън от храма на Южен мост, възхитителен в златисто-белите си одежди. Дори от това разстояние си личеше колко е учуден да види Раиса в компанията на висшия магьосник.
И напълно разбираемо. Все пак навярно баща ѝ отговаряше за духовния елемент на тържеството. Навярно той бе поканил проповедник Джемсън да води церемонията.
Раиса извървя пътя до подиума, стараейки се да не обръща внимание на магьосника до себе си, да задържи тържествената маска върху лицето си, докато сърцето ѝ се бунтува в гърдите ѝ. Независимо от това с периферното си зрение улови няколко картини — усмивката, замръзнала по лицето на Миси Хакам, например. Миси стоеше до брат си, красивият и също толкова плиткоумен Джон. Кип и Кийт Клемат се ръчкаха с лакти един друг, навярно обзалагайки се кой ще спечели ухажорската игра на танцовата площадка.
Баба ѝ Елена стоеше сред шепа кланови старейшини, пременени в церемониалните роби на Морски борове и Демонаи, а до тях забеляза и няколко демонайски воина, включително Рийд Демонаи, спряган от народа като неин официален ухажор от планинските земи.
Докато Раиса минаваше покрай тях с висшия магьосник, Елена прошепна нещо на Рийд. Лицето на баба ѝ беше безизразно, но по лицето на Рийд се четеше гняв.
Мифис и Аркеда Мандър стояха в предната част на храма заедно с Мика Баяр — тройката магьосници. Очевидно наказанието на Мика беше свършило. Той изглеждаше великолепно, както обикновено, и смайващо красив, както обикновено, но лицето му бледнееше, а изражението му беше трескаво, сякаш нещо не му понасяше. Тъмните му очи я следяха нетрепващо.
От двете страни на подиума имаше по една малка церемониална група гвардейци. Раиса потърси капитан Едън Бърн, който замина с баща ѝ за Bарикови чукари. И той отсъстваше. Намери поне Амон, облечен в парадна униформа, изпънал гръб като струна и стиснал дръжката на меча си. Гледаше правo напред с пламнали бузи, но тя знаеше, че я вижда.
„Сънувах те тази нощ“, каза му наум Раиса.
Най-накрая стигнаха до проповедник Джемсън и майка ѝ. Лорд Баяр пусна лакътя ѝ, отстъпи встрани и застана до сестра ѝ, принцеса Мелани.
Раиса погледна проповедник Джемсън в очите и прочете състраданието в тях. Той се усмихна. Това повдигна духа ѝ донякъде и тя отвърна на усмивката му. Пулсът ѝ стихна, страховете ѝ се поуталожиха. Един ден щеше да стане кралица, а в Превала кралиците властват над магьосниците.
— Приятели, сега е сезонът на дебютантските церемонии. Имах удоволствието да водя много от тях — подхвана Джемсън. — За мен винаги е истинска чест да обявя официалното начало на нечия зрялост и да приветствам новите пълноправни граждани на кралството ни. Днес обаче сме се събрали за много специална церемония — церемония, свързана с най-старите ни традиции. Днес ознаменуваме пълнолетието на Раиса ана’Мариана, потомка на Ханалеа и династията Сив вълк.
Джемсън плъзна поглед по тълпата пред себе си.
— Принцесата вече се доказа като безкрайно милостива личност. От помощното ѝ дело „Дива роза“ в храма на Южен мост всяка седмица се възползват стотици хора. Цели семейства се сдобиват с храна и дрехи, а децата им получават образование благодарение на нейното великодушие. Тя е достойна наследница на ханалеевата династия.
Кралицата отправи стреснат поглед към Раиса. Сред гостите плъзна шепот като вятър през зимни клони.
Гласът на проповедник Джемсън се понесе над Раиса, приканвайки я да се посвети тържествено в служба на Създателката, Превала и кралската линия. Майка ѝ ѝ зададе Трите въпроса и тя даде Трите отговора с висок, ясен глас, за да я чуят дори в другия край на храма.
Раиса изкачи стълбите на подиума и коленичи пред майка си. Кралица Мариана сложи бляскавата тиара на Сив вълк върху главата ѝ с думите:
— Стани, принцесо Раиса, наследница на трона на Сив вълк.
Отвъд стените на храма бурята се развихри с пълна мощ и по прозорците от скрепени с олово стъкълца затрополя градушка. Прадедите ѝ изказваха одобрението си. Или се опитваха да я предупредят за нещо?