Аплодисменти избухнаха в единия край на храма и се пренесоха до другия, навярно защото наближаваше време за вечеря.
По периферията на главната бална зала, преобразена в приказна гора, се издигаха голи дървета, осеяни с дребни магически светлинки. Масите бяха подредени в единия край, под красив горски свод. Сребърни клетки с пойни птички висяха по клоните на дърветата.
По време на вечерята Раиса седеше до кралицата в почетния край на масата. Принцесата настоя проповедник Джемсън да заеме мястото от другата ѝ страна, предвидено за баща ѝ (така тя попречи на лорд Баяр да се настани до нея). Благоволението на кралицата я изненада. Мариана сякаш бе готова да задоволи всеки каприз на опърничавата си дъщеря, само и само да запълни празнината от отсъствието на Авърил.
Традицията повеляваше южняшките принцове да бъдат настанени до кралското семейство, ала Раиса констатира, че майка ѝ ги е изпратила доста по-надолу по масата. Отгоре на всичко беше разположила семейство Томлин срещу непознат младеж. Съдейки по помпозния му тоалет, Раиса го определи като Жерар Монтен, най-младият принц на Ардън. Имаше стройно телосложение, коса с цвят на мокър пясък и бледи, почти прозрачни сини очи.
Елена Демонаи и другите представители на клановете също седяха в далечния край на масата.
Раиса не хапна почти нищо, сломена от тежестта на тиарата, новата си титла и липсата на баща ѝ. Не беше и особено приказлива, но проповедник Джемсън, кралица Мариана и лорд Баяр се грижеха за разговорите. Гласовете им се стичаха по кожата ѝ като дъжд по художническо платно, без да проникват в съзнанието ѝ.
Кралицата изглеждаше напрегната, на лицето ѝ лъщеше изкуствена усмивка и тя често хвърляше тревожни погледи към Раиса, сякаш се чудеше какво ли е намислила новата принцеса-наследница. Проповедник Джемсън се преструваше на спокоен и с удоволствие общуваше с околните, но Раиса знаеше, че нищо не му убягва.
— Принцеса Раиса представя похвално рода Сив вълк в града — каза той.
— Наистина ли? — попита кралицата, чоплейки с нервни пръсти салфетката си.
— О, да. Уличните музиканти я възпяват в песните си. Децата от училището в храма оставят венци под портрета ѝ в светилището, а поклонниците откриха нова лечебница в нейна чест.
— Нямах представа. — Кралицата се намръщи леко и побутна с вилица печения пъдпъдък в чинията си.
— Всички ви прославят, Ваше Величество, задето сте отгледала толкова милосърдна дъщеря — добави той и кралицата се усмихна.
На няколко пъти Амон Бърн срещна погледа на Раиса от поста си до стената. В един от случаите вдигна вежда с въпроса „Какво се случва?“.
Раиса започна да се поотпуска чак когато вечерята свърши и всички се отправиха към танцовата площадка. По традиция първият танц бе запазен за баща ѝ, но по обясними причини го пропуснаха и вместо това преминаха направо към множеството ѝ други кавалери. Вечерта мина бързо в калейдоскоп от мъжки лица и лъскаво парадно облекло, сред какофония от ласкателства, парене на магьоснически ръце и кошмарната настойчивост на братята Клемат.
Раиса танцува с Жерар Монтен, когото сметна за крайно студен, неприятен и надменен — странна комбинация за неин връстник. Не си направи труда да я ухажва, дори да я ласкае, а премина направо към политически разговори.
— Ваше Височество, интересно ми е притеснява ли ви фактът — подхвана той с грубия си равнински акцент, — че съм най-младият от петимата кралски синове, четирима, от които са живи?
— Зависи — Раиса се оказа неспособна да удържи на изкушението. — Имате ли и по-големи сестри?
Той впери в нея очи, бледи и студени като ледници.
— Имам една по-голяма сестра — отговори накрая. — Но в Ардън короната се предава само от баща на син.
— Разбирам. В такъв случай навярно желаете да се ожените за кралица, та дъщерите ви да получат наследство? — попита Раиса.
— Ами… хм… не се бях замислял по въпроса — запелтечи принцът. — По-скоро смятах, че би било разумно да… ъ… да съчетаем кралствата и ресурсите си.
— Ясно. Кралствата ни. О, май не дадох отговор на въпроса ви. Интересува ви дали ме притеснява фактът, че сте най-младият син на краля, така ли?
— Да — потвърди Жерар Монтен. — Бих искал да ви уверя, че предвид ситуацията в Ардън, това не е непреодолима пречка. Ако склоните да проявите търпение, Ваше Височество, имам основание да вярвам, че короната рано или късно ще бъде моя.
— Четиримата ви братя не ме тревожат — отвърна Раиса. — Впрочем те би трябвало да се тревожат за себе си. Сериозно би ме притеснявала обаче развръзката от борбата за ардънския трон, ако изобщо имаше някаква вероятност да се омъжа за вас, разбира се.