За радост в този момент музиката секна. Раиса се отдръпна от принц Жерар, изтръгвайки ръцете си от настойчивата му хватка.
— Благодаря ви за танца, Ваше Височество — каза тя. — Желая ви благополучно завръщане у дома.
Усещаше как очите му дълбаят дупки в гърба ѝ, докато се отдалечаваше с гордо вдигната глава. „Зачеркнах поне един южняк от списъка — мислеше си тя. — Направо ме побиват тръпки от него.“
Списъкът с танцови партньори стигна до името на Мика. Обзе я напрежение. Не знаеше какво да очаква от него — предложение, обяснение в любов, съзаклятнически шепот? Но този път тревогите ѝ се оказаха напразни. Мика се държа като истински кавалер. Даже ѝ се стори прекалено отнесен, прекалено дистанциран и Раиса го попита — леко остро — за какво толкова се е умислил, и то точно когато музиката стихна.
— За нищо, Ваше Височество — отвърна той със скован поклон. — Абсолютно за нищо. Хубаво е да умееш да изпразваш съзнанието си. Препоръчвам ви да опитате. — После се отдалечи с изпънат гръб.
Амон беше друго нещо. Стисна ръцете ѝ толкова силно, че тя изохка от болка и той тутакси отпусна хватката си.
— Извинявай. Какво става? Къде е баща ти?
— Надявах се ти да ми кажеш — отвърна Раиса. — Имаш ли поне някаква информация?
— Вчера от Варовикови чукари пристигна пощенски гълъб. Според посланието още вчера сутринта са тръгнали към Превалски брод — каза Амон. — Очаквах да пристигнат снощи. Нищо друго не знам. — Той направи кратка пауза. — Вероятно бурята им е попречила и са се покрили някъде за през нощта.
Дъждът трополеше по керемидения покрив на храма, а вятърът брулеше кулите. И все пак…
— Трябваше да са пристигнали много преди да се разрази бурята — прецени тя. — Просто… имам лошо предчувствие. Интуицията ми подсказва, че се е случило нещо или предстои да се случи, или и двете. — Отпусна глава върху рамото на Амон, потрепервайки леко.
— Какво може да се случи? — пророни той и топлият му дъх погъделичка ухото ѝ. Дланта му прилепваше плътно до гърба ѝ и я направляваше по танцовата площадка. — Ти си тук, в двореца, в разгара на твоето тържество, оградена от кралската гвардия. — Звучеше сякаш опитваше да убеди сам себе си. — Доколко надеждна е тази твоя… интуиция? Има ли как да знаеш какво може да се случи или кога? — Типичната практичност на Амон.
— Не съм сигурна. — Раиса се помъчи да избистри съзнанието си. Странно, но в обятията на Амон се чувстваше някак неприкосновена, свързана с него по нов, непознат начин. Сякаш помежду им се беше отворил някакъв канал и сега през него струяха мощни емоции. Искаше ѝ се танцът им да продължи вечно.
Тя се прокашля и пробва да насочи вниманието си към другата, пo-мъглява опасност.
— Според Магрет са просто нерви и сигурно е права, но щях да съм несравнимо по-спокойна, ако бащите ни бяха тук. Притеснявам се, че им се е случило нещо.
— В момента не можем да направим нищо за тях — заключи Амон. — Нека се съсредоточим върху теб. Ако ти си в опасност, каква би могла да е тя?
Раиса вдигна поглед към лицето му. Опасяваше се да не би да си прави шегички с нея, но той изглеждаше напълно сериозен.
— Да помислим. Кога би била най-уязвима от… знам ли… нападения на наемни убийци и похитители? — продължи той. — След тържеството ще се върнеш в покоите си. Това е вероятност.
Раиса сграбчи лактите му.
— Остани в стаята ми тази нощ, Амон — примоли му се импулсивно тя. — Ще съм по-спокойна, ако си при мен.
— Изключено е, Раиса — отвърна Амон. По лицето му се четеше съжаление и чувство за благоприличие.
— Не ме е грижа кой какво ще си помисли — настоя Раиса. — Пък и нали Магрет също ще е там. Тя ще ни наблюдава.
— Аха — кимна той. — За прислужницата, която заспа в градината, ли говориш? — Прехапа долната си устна. — Ще свикам Глутницата. Назначени сме за твоя лична стража. Започваме работа от утре.
Раиса впери поглед в него.
— Сериозно? Нали баща ти уж искаше да стоиш настрана от мен?
— Размислил е. — Амон си пое въздух, сякаш с намерение да каже още нещо, но после затвори уста и не продума в продължение на цяла обиколка на танцовата площадка. — Както и да е — подхвана накрая. — След като танците приключат, ще изпратя неколцина от Вълците да наблюдават коридора към покоите ти. Обичайната ти стража ще бъде пред вратата ти. Аз ще се кача в градината и ще пазя входа на тайния проход. Така тази нощ ще бъдеш в безопасност. А утре бащите ни може да се върнат.