За момент двамата се умълчаха. Тревожното изражение обаче не изчезна от лицето на Амон.
— Какво има? — попита Раиса.
— Ами ако не се върнат? Идната седмица ми предстои да замина за Одънов брод.
— Толкова скоро? — Раиса изпита пристъп на паника. — Лятото още не е свършило. Едва краят на юли е. Имаш цял август и…
— Ще се придвижвам към Одънов брод по заобиколен път. Татко ни изпраща на малка разузнавателна експедиция. Но ако той не се прибере, не мога да те оставя сама тук.
— Ще се върне, Амон; и двамата ще се върнат, не се тревожи.
Музиката замлъкна — знак за края на танца — и двамата спряха неохотно. Амон се беше привел към нея и лицата им се намираха на сантиметри едно от друго. Раиса стисна дланите му и прошепна „Благодаря ти.“ После се надигна на пръсти и уви ръце около врата му с намерението да завърши танца с благочестива целувка, но в този момент някой ги прекъсна.
— Ваше Височество? — Гласът с осезаем акцент дойде иззад гърба ѝ. — Надявам се следващият танц да е мой.
Раиса се завъртя и видя принц Лиъм Томлин от Тамрон. Той ѝ се поклони грациозно.
— Разбира се, ако моментът не е подходящ…
— Ваше Височество — тя направи реверанс с пламнало от срам лице. Наистина трябваше да внимава какво прави. Особено при положение, че принц Лиъм беше добра партия за брак. — Разбира се, че моментът е подходящ. Извинете ме. Просто се…
— Разсеяхте? — довърши той. — Случва се на всеки. — Ослепителна усмивка озари медната му кожа.
Раиса надникна през рамо, ала Амон го нямаше.
Принцът взе ръката ѝ и в чест на кралската двойка оркестърът засвири валс — по-консервативен танц, подхождащ на южняшкия им манталитет. Впрочем съобразителността на музикантите се оказа ненужна. Принцът танцуваше с вродената елегантност на човек, израснал в кралски двор.
Не се открояваше с висок ръст, особено в сравнение с Мика или Амон, но тоалетът му беше внушителен — син жакет и бели панталони, подчертаващи стройната му, аристократична фигура. Тамрон бе признат за моден център на Седемте кралства. В сравнение с лъскавата му столица Тамронова крепост Превалски брод изглеждаше същинско село.
— Рядко ми се налага да си запазвам място в нечий списък с танцови партньори — отбеляза принц Лиъм. — И да изтръгвам дамата от обятията на друг мъж. А някога семейство Томлин бяхме галеници на съдбата.
Стресната от неочаквания коментар, Раиса огледа лицето на принца за следи от арогантност, но вместо това откри ведра самоирония. Веднага спечели симпатиите ѝ.
— Е, какво да се прави. Аз пък се мъча да свикна с факта, че ме излагат на показ като прясна говежда плешка — откликна Раиса.
Принц Лиъм се засмя с изненадващо плътен глас.
— Вероятно сте поддръжница на схващането, че принцовете и принцесите имат контрол над собствените си животи. Аз самият не съм. Вярвам, че просто се перчим по сцената, импровизирайки разпалено, докато не осъзнаем, че сценарият вече е написан и всичко е било напразно.
— Невинаги е така — парира го Раиса. — Ще ми се да вярвам, че понякога сами пишем сценария си.
— Значи сте влюбена във войника? — Въпросът му беше дързък като нож, насочен към ребрата ѝ, но тя успя да го отклони.
— Не говоря за любов — но наум добави „Е, не само за любов.“
— Значи имам шанс. — Той обърна глава, за да ѝ демонстрира изсечения си профил и буйните си черни къдрици. После я стрелна с ъгълчето на окото си, за да се увери, че го гледа.
Раиса се засмя.
— Какъв позьор сте само — изкоментира тя.
— Като такъв целя да ви се представя — отвърна лъчезарно той. — Ще оставя фалшивата скромност на всички други в залата.
— Аз не играя роля — възрази Раиса. — Наистина държа хората да знаят коя съм.
— Още сте млада, Ваше Височество.
Все едно чу някой от циничните старейшини.
— Защо? Вие на колко години сте? — попита Раиса.
— На седемнайсет.
„Почти колкото вас съм“, хрумна ѝ да го осведоми, но се въздържа, понеже ѝ се стори детинско.
— И как върви ловът за съпруга? — поинтересува се вместо това. — Набелязал ли сте си някоя кандидатка?
Той се засмя отново.
— Предупредиха ме, че сте безцеремонна.
— Така ли? И какво друго ви предупредиха?
— Че сте своеволна, непреклонна и умна. — Погледна я в очите. — И най-красивата принцеса в Седемте кралства.
Чисто ласкателство, но ѝ беше приятно да го чуе.
— Така ли? Е, няма как да знам, защото никога не съм пътувала извън границите на Превала. Един ден ще посетя Тамрон и другите южни кралства. Как ви се отразява войната в Ардън?