— Съвсем преднамерено не ѝ обръщаме внимание — прошепна в ухото ѝ Лиъм, сякаш ѝ споделяше тайна. — Разсейваме се със забави, развлечения и други пороци, все едно не съществува.
— И все пак сте дошъл тук с надеждата да си намерите съюзник срещу рода Монтен. — Наум Раиса благодари за просветлението на баща си и Амон Бърн.
Лиъм махна с отрупана с пръстени ръка.
— Търся си богата съпруга, за да изплаща хазартните ми дългове — поправи я той. — А превалските кралици били толкова пестеливи, че първите монети с техен образ още били в обращение.
Музиката спря и той я поведе към маса в една от временните дъбрави на майка ѝ. Раиса даде знак на близкия келнер да им донесе питиета и изхлузи обувките си. Танцовите ѝ изяви приключиха — принц Лиъм беше последният в списъка ѝ. Оркестърът продължаваше да свири (и нямаше да спре, докато принцесата-наследница не се отправеше към покоите си), но Раиса с изненада установи, че залата е почти празна. Нямаше представа кога е станало толкова късно. Дебютантският ѝ бал мина съвсем неусетно. Донякъде се разочарова, като се имаше предвид колко месеца го чака.
Тя се върна в настоящето. Принц Лиъм вдигаше чашата си към нейната.
— Вие сте най-красивата принцеса в Седемте кралства. — Той спря с ръка възражението ѝ. — Отличен съдник съм, Ваше Височество. Много жени са минали пред очите ми.
Раиса се засмя. Дори намеренията на принц Лиъм да не съвпадаха с нейните, той определено беше голям чаровник.
— Трябва да ни дойдете на гости — продължи принцът. — Тамрон не би дръзнал да се хвали с красотата на Превала, но се надявам да намерите столицата ни за доста… интересно място. — По лицето му се изписа дяволито изражение. — Макар лятото да не е най-подходящият сезон.
— И аз така съм чувала. Баща ви, крал Маркъс, ме покани във вилата си край Ветровито езеро.
— Там е прекрасно през лятото — отбеляза Лиъм. — Независимо че вилата е малко пренаселена, когато и трите му съпруги са там.
Раиса се зачуди дали ги спомена умишлено.
— Предпочитам да прекарвам летата си в града, където проспиваме дневните жеги и будуваме по цяла нощ. Скоро ще настъпи есен и нощите ще станат хладни и приказни, а дъждовете ще вдъхнат живот на цветята. Наричаме я сезонът на любовта. — Той сложи ръка върху нейната.
„Внимавай — отправи към себе си предупреждение Раиса. — В този малък принц се е прехласнала Миси Хакам.“ Раиса често използваше Миси Хакам като мерило за глупаво поведение.
— Интересите на баща си ли представлявате, или своите? — осведоми се Раиса.
Лиъм се засмя, но в смеха му се долови горчива жилка.
— Баща ми не се нуждае от моята помощ, за да си намери съпруга. Тук съм от свое име.
— Е, в такъв случай какво е вашето гледище относно многоженството? Ако имате две-три съпруги, и на тях ли им е позволено да имат по няколко съпруга?
Когато Раиса му задаваше този въпрос, Лиъм отпиваше вино и едва не го изплю върху масата.
— П-принцеса Раиса — изстреля той, — който и щастливец да ви вземе за жена, ще бъде предостатъчно зает с вас, за да усложнява живота си допълнително.
Раиса също прихна, но не ѝ убягна фактът, че той не отговори на въпроса ѝ. Само я наблюдаваше запленен. Погледът му се плъзна надолу към устните ѝ и обратно към очите ѝ.
Приведе се близо до нея и опря длани в голите ѝ рамене. От допира му тя настръхна.
— На този етап бих ви поканил на разходка в градината, но доколкото чувам, още вали като из ведро. Дали… няма някое по-усамотено местенце, където да поговорим далеч от ушите на царедворците?
На Раиса ѝ хрумна, че вероятно тази вечер Лиъм олицетворяваше опасността, която бе очаквала от Мика. Интригуваща опасност.
В същия момент дочу стъпки зад гърба си, а Лиъм погледна над едното ѝ рамо и се навъси.
— Ваше Височество. — Без да се обръща, Раиса позна кой е. — Ваше Височество, кралицата изисква присъствието ви в покоите си — доложи Мика Баяр. — Помоли ме да ви заведа.
Раиса го изгледа недоверчиво. Точно него ли би изпратила майка ѝ след онази случка? Огледа се за Амон, но не го видя никъде. Запита се дали вече се е качил в градината.
Мика се обърна към Лиъм.
— Простете, Ваше Височество, но ще се наложи да извините принцеса Раиса. Става късно.
— Да. Така е — съгласи се незлобливо Лиъм и се усмихна на Раиса. — Принцеса Раиса, ще поостана тук още няколко дни. Отседнал съм в имението Кендал. Надявам се да ви видя отново, преди да отпътувам към Тамрон. — Принцът ѝ се поклони и се обърна.
Мика го изпрати с поглед, хвана Раиса за лакътя и я изведе от балната зала.