Тя изтръгна ръката си от неговата.
— Знам пътя — тросна му се и избърза напред. Щеше ѝ се да прекара повече време с Лиъм Томлин. Машинациите на семейство Баяр започваха да ѝ омръзват. — Какво иска майка ми? — попита, докато минаваха край групичка разговарящи в коридора хора. — Не съм я виждала от часове. Очаквах вече да си е легнала.
— Още не — отвърна Мика, без да отговори на въпроса ѝ. Изглеждаше напрегнат и Раиса предполагаше, че пак е пил.
Тя самата не беше близнала нищо друго, освен вода и възсладък пунш. Имаше навика да се учи от грешките си.
Колкото повече доближаваха покоите на кралицата, толкова по-малко хора срещаха. Без да се замисля, Раиса свърна към лабиринта от по-тесни коридори, използвани само от кралското семейства. Докато минаваха покрай малката библиотека, основана от баща ѝ, Мика каза:
— Раиса, ще ми отделиш ли само минутка, преди да влезем? Моля те.
Раиса се обърна към него. Той кимна към библиотеката.
— Просто ме изслушай. Обещавам да не ти отнема много време. — Той подръпваше ръкавите си, необичайно смутен.
Здравият разум ѝ диктуваше друго, ала тя му повярва. След един дълъг момент влезе в библиотеката и застана в другия край на масата.
— Още от тържеството ми се опитвам да дойда при теб — подхвана той. — Исках да ти кажа, че не знаех за пръстена и медальона. Не подозирах, че са омагьосани.
С други думи признаваше, че са вещерски дрънкулки и лорд Баяр е излъгал кралицата. Раиса скръсти ръце.
— И защо да ти вярвам?
Той сви рамене.
— Защото, както сама ще се увериш, нямам причина да те лъжа.
Тя наклони въпросително глава.
— В какъв смисъл „ще се увериш“?
Мика пренебрегна въпроса ѝ.
— И защото ми се ще да вярвам в способностите си да запленя едно момиче без чужда помощ.
— Зависи от момичето — отбеляза язвително Раиса. — Доколкото знам, имал си доста завоевания в миналото.
Той се поусмихна и вдигна рамене — своеобразно напомняне защо винаги го беше намирала за толкова привлекателен.
— Когато… когато се поотпусна с мен, предположих, че най-сетне си се поддала на чара ми — каза Мика. — Представи си колко се разочаровах да науча, че всъщност си била омагьосана, и то не от мен, а от някакъв амулет.
— И от няколко чаши вино — не се сдържа да добави Раиса.
Мика махна небрежно.
— Не. Виното не ти действа. Пробвал съм този подход.
„Я виж ти — помисли си Раиса. — Някой е необичайно откровен днес.“
— Не ти ли е достатъчно всяко друго момиче от кралския двор да е в ръцете ти? — попита тя. — Защо вечно преследваш точно онова, което не можеш да имаш?
— Защо не ме попиташ кой е отговорен за амулета, ако не аз? — отвърна ѝ с въпрос Мика.
— Защото няма нужда. Но ми кажи друго: защо му е на баща ти да ме омагьосва? Да не би да е искал да предизвика скандал, за да попречи на брака ми с Южняк?
— Е — забели очи Мика, — това би бил ползотворен страничен ефект. Не е особено добра идея да се омъжваш за Южняк.
— Не разбирам. Баща ти е обвързан магически с превалските кралици. Как успява да действа противно на интересите им?
— Защо смяташ така? Че действа противно на интересите им? — зае отбранителна позиция Мика. Очите му обходиха дебелите томове по близкия рафт. Плъзна ръка по гърбовете им, погледна дланта си и по детински я избърса в панталона си.
— Кръв демонска, Мика. Омагьоса принцесата-наследница без нейно знание. Това е държавна измяна. Какво се надяваше да постигне?
— Баща ми е уверен, че не след дълго и Превала ще бъде въвлечен във войната. Веднага след края на гражданската война в Ардън.
Същото беше казал и Амон.
— Е, и? Какво общо има това с мен?
— Трябва да надвием Южняците на всяка цена. Дори това да означава раздяла с някои архаични закони, които ни правят уязвими.
— Аз пък одобрявам някои стари закони — отбеляза Раиса. — Като законите против държавната измяна например.
— Както знаеш, малтусяните смятат магьосничеството за ерес — напомни Мика. — В южните кралства горят магьосниците на клада.
Последователите на Малтус имаха репутация на студени, сурови и тесногръди хора. Поне толкова знаеше за тях. Позицията им спрямо магьосничеството обаче ѝ беше неизвестна.
— Ако Ардън ни атакува, ще се нуждаем от цялата си нападателна мощ — продължи Мика. — Победата трябва да е наша. Налага се да вразумим клановете. Ще ни е нужен и неограничен достъп до всички магически средства.
— Имахте го — в дипломатичния тон на Раиса се прокрадваше умора, — но оплетохте конците.