Защо трябваше да обсъждат темата точно сега? Чувстваше се изтощена и свадлива, посоката на този разговор я объркваше. Всички ли я бяха обсадили?
— Виж, хайде да проверим какво иска майка ми и да си лягаме.
Мика прокара пръсти през тъмната си коса.
— Просто държа да знаеш, че нямам нищо общо със случващото се. Надявам се да можеш… да го имаш предвид.
Интуицията ѝ я сръчка отново. Защо Мика Баяр ѝ изнасяше лекции и защо я водеше при кралицата посред нощ? Ами ако тя не желае да се среща с нея точно сега?
Всъщност няма да се среща с никого. Вместо това ще се върне в стаята си, където я чака Амон. Е, почти.
Тя заобиколи масата с намерението да се промъкне край Мика и да излезе в коридора. Той обаче явно прочете нещо по лицето ѝ, защото изскочи пред нея.
— Недей така, Раиса. По-добре да побързаме; очакват ни.
Тя поклати глава.
— Доста съм уморена и не се чувствам добре — обясни му тя. — Моля те, предай извиненията ми на кралицата, но мисля да си лягам.
Мика въздъхна.
— Раиса, съжалявам, но трябва да те заведа при нея. Ако е някакво успокоение за теб, знай, че и двамата нямаме избор.
Раиса го погледна в очите и се увери колко сериозно говори, затова го подмина и се отправи към покоите на кралицата. Съзнанието ѝ препускаше, търсеше смисъла във всичко това.
„И двамата нямаме избор.“
Кой се разпореждаше в такъв случай? Майка ѝ или Гаван Баяр?
ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СКВЕРНА ЦЕРЕМОНИЯ
Пред вратата на кралските покои на пост стояха четирима стражи. Раиса мина край тях с гордо вдигната глава и Мика по петите си. От другата страна на вратата се чуваха гласове, но веднага щом я отвори, разговорът секна и няколко души извърнаха глава към тях.
Кралица Мариана, все още в разкошната си зелена рокля, се усмихна с пламнали от вълнение и вино бузи. До нея седяха Гаван Баяр, също в официален тоалет, и сестрата на Мика, Фиона, чието бледо лице грееше от… от какво? Триумф? Доволство?
До тях, като угоена, възторжена пуйка сред лисици, се мъдреше проповедник Хорас Редфърн, главен пастор на катедралния храм. Раиса никога не го беше харесвала, защото според нейното скромно мнение посвещаваше твърде малко време на грижи за паството си и твърде много — на блюдолизничество пред аристокрацията.
Редфърн също изглеждаше леко подпийнал. Бе обзет от почти маниакална бодрост.
— А, ето ги и тях — възкликна кралица Мариана. Спусна се напред и целуна първо Раиса, после и Мика.
Раиса огледа стаята. Беше напълно преобразена, потънала в цветя — пищни букети от лилии и рози от двете страни на малък олтар, Вази с разцъфнали цветове по всички маси, сред които блещукаха хиляди свещици. Сукно, избродирано с рози и соколи покриваше олтара, от едната му страна имаше масичка с шише вино в кофа с лед и чаши. Обстановката изглеждаше почти…
— Харесва ли ти, скъпа? — Кралица Мариана хвана ръцете на Раиса и я загледа в очите, търсейки одобрението ѝ. — Не разполагахме с много време да уредим нещата, но, предполагам, съзнаваш колко е важно да сме дискретни. Вероятно не отговаря точно на мечтите ти, но…
Устата на Раиса беше толкова суха, че тя едва успя да проговори.
— Какво… какво е това? — попита със сипкав глас. — Не е ли малко късно за второ тържество?
— Ваше Величество — подхвана лорд Баяр с блеснали на светлината от свещите сини очи. — Май ще се наложи да обясните.
— Раиса, както знаеш, напоследък обмисляме кои са подходящите… или по-скоро стратегически изгодните кандидати за ръката ти.
Погледът на Раиса отскочи от майка ѝ към Гаван Баяр.
— „Обмисляме“? Кои — ние с теб или вие с тях?
— Всички заедно, разбира се. Вероятно си спомняш, че отхвърлихме брака за Южняк като възможен вариант заради размириците в Ардън и Тамрон.
— Нищо не сме отхвърляли — възрази Раиса. — Рано или късно войната ще свърши и после ще имаме повече варианти. — В главата ѝ се въртеше лицето на принц Лиъм. — Съюзът между Тамрон и Превала може да се окаже достатъчна защита от Ардън, стига да бъде сключен своевременно.
Мариана гледаше дъщеря си, сякаш ѝ беше пораснала втора глава с неудобно словоохотлива уста.
— Не се знае дали ще е в наш интерес да предотвратяваме евентуален сблъсък между Ардън и Тамрон, Ваше Височество — намеси се лорд Баяр с тон, равностоен на снизходително потупване по главата. — Подобна война би изтощила ресурсите на Ардън и би отклонила вниманието им от нас.
— Ако те победят обаче, ще се превърнат в още по-голяма заплаха. — Раиса помнеше разговора си с принц Жерар.