— Но клановете не ни предлагат подходящ кандидат за ръката ти — побърза да добави Мариана. — Авърил ти е баща, а матриархката на Морски борове е неомъжена жена с незаконен син.
— В Демонаи имам братовчеди, които могат да се окажат добра партия — изтъкна Раиса, присетила се за Рийд. — Ще чуем мнението на татко по въпроса, като се върне.
— Мнението на баща ти навярно е… интересно, но е без особена тежест. — Кралица Мариана не скри разочарованието от неотзивчивостта на дъщеря си. — Редно е да помислим и каква роля биха изиграли магьосниците при евентуален сблъсък и по какъв начин да скрепим отношенията си с тях.
— Висшият магьосник е кръвно обвързан с превалската кралица — изтъкна Раиса. — Следователно интересите ни и бездруго съвпадат. Пък и какво общо имат магьосниците с брака ми?
Ако не беше толкова уморена, несъмнено вече щеше да се е досетила. Когато след време се сещаше за този момент, се чудеше колко непрозорлива е била.
Кралица Мариана се изправи — постъпваше така винаги когато очакваше непокорство от дъщеря си.
— Раиса, в името на кралството и кралската линия ти избрахме жених. Ще се омъжиш за Мика сул‘Баяр.
В първия момент Раиса беше сигурна, че не е дочула. Майка ѝ положително се шегуваше, независимо от суровото ѝ изражение. Подлагаше я на изпитание, за да провери доколко е запозната с Наеминг.
Това чисто и просто беше някаква заблуда.
После погледна към Мика и видя истината, отпечатана върху лицето му. Това бе имал предвид по-рано в библиотеката, когато каза „И двамата нямаме избор.“
— Но… но това е невъзможно — прошепна Раиса. — Изключено е да се омъжа за магьосник. Забранено е.
— Забранено от кого? — попита майка ѝ. — Аз съм кралицата на Превала. Аз съм суверенът на това кралство.
— Забранено е от хилядолетния Наеминг — отвърна Раиса. — Знаеш го отлично. Ханалеа е била последната превалска кралица, омъжила се за магьосник. И си съвсем наясно какво я е сполетяло.
— Скъпо момиче, помисли какво губим, колко възможности пропускаме — намеси се лорд Баяр. — Съюзът между кралска и магьосническа кръв отново ще ни превърне в най-могъщото кралство в средната земя. Защо постъпката на един умопомрачен магьосник да затваря вратата помежду ни завинаги?
„Само през трупа ми ще получиш такава власт“, помисли си Раиса.
— Не съм ви „скъпо момиче“ — възрази задъхано тя. — Аз съм принцесата-наследница на Превала и ще ви бъда благодарна, ако най-после го запомните. И не постъпката на един безумец е довела до създаването на Наеминг, а злоупотребата с властта от цяла династия магьосници, завладели Превала и поробили потомствените му владетели.
— Това е само един поглед върху нещата — оспори думите ѝ лорд Баяр, пo-лукав от змия. — Други наричат въпросния период златна епоха, тогава всичките Седем кралства са плащали налог на Превала; народът ни се е къпел в богатства; плодородните ниви на Ардън са пълнили житниците ни и са способствали да бъде изграден този легендарен град.
— Градът ни е бил построен, преди магьосниците да нахлуят в земите ни — контрира Раиса.
— Кой ви въвежда в подобно заблуждение? — не отстъпваше лорд Баяр. — Баща ви? Елена Демонаи? Дните на клановете са преброени.
Раиса извърна поглед от лорд Баяр и го насочи към кралицата.
— Майко, знаеш, че не е редно. Знаеш, че не бива да ме омъжваш за магьосник. Клановете ще се вдигнат на война. И тук ли искаш да избухне гражданска война както в Ардън? Помисли колко уязвими ще бъдем.
— Техните лъкове и стрели не са в състояние да ни предпазят от военните машини на Ардън — обясни Мариана. — Нужна ни е магия.
— Но ние я имаме или поне се предполага да е така. — Раиса впи поглед в лорд Баяр. — Висшият магьосник трябва да е обвързан с теб и твой верен поданик. Какво става тук? Да не би връзката да се прокъсва или…
— Mика — обади се остро лорд Баяр, — ако обичаш, укроти бъдещата си съпруга, за да започнем ритуала. Вече е късно и макар да разбирам колко е притеснена булката, наложително е да се приберем на Сивата дама, преди да се е съмнало.
Мика тръгна към Раиса с протегнати ръце, както някой би се приближил към наплашена котка.
— Хайде, Раиса — подхвана с ласкав, почти умолителен тон. — Да приключваме с това.
„Жал ми е за теб“, помисли си Раиса. Очите ѝ заоглеждаха стаята в търсене на изход. Погледът ѝ кацна върху Редфърн, който изглеждаше съвсем не на място, и най-сетне всичко ѝ се изясни.
— Чакайте малко. Възнамерявате да ни венчаете още тази нощ?
— Да — отвърна сприхаво Баяр. — Така Южняците ще разнесат новината по земите си, потушавайки всякакви надежди за съюз помежду ни.