— Майко — обърна се Раиса към кралицата с разтуптяно под нежната коприна сърце. Булчинската ѝ рокля. Разбира се. — Не го прави. В момента не искам да се венчая за никого.
— Ние, превалските кралици, се омъжваме единствено и само с мисълта за добруването на кралството ни — отвърна благо кралица Мариана. — Така е било с Ханалеа. Така беше и с мен.
— Но това не е доброто за кралството ни — възрази Раиса, докато заобикаляше малка масичка. Мика я следваше по петите.
— Не ми казвай кое е добро за кралството ни! — Кралица Мариана се завъртя с шумолене на сатен и грабна чаша с вино. — Всяка нощ будувам от тревоги заради войната в Юга и размириците в кралството ни, заради океанските пирати, южняшките шпиони и наемните убийци, дебнещи зад всеки ъгъл. — Тя потрепери и няколко капки вино, алени като кръв, опръскаха каменния под. — Тревожа се и за теб, Раиса. Кой ще те закриля?
— Имам кой да ме закриля. — Раиса съвсем се обърка. Какво я прихващаше майка ѝ? Държеше се панически, отчаяно. — Капитан Бърн и Кралската гвардия.
— Капитан Бърн не може да бъде навсякъде — отвърна кралицата.
— Вярно — съгласи се Раиса. — Сега например къде е? И къде е баща ми? Трябва да присъства на сватбата ми.
Докато говореше, наблюдаваше Гаван Баяр и забеляза как нещо пробяга по лицето му. Въобразяваше ли си, или ѝ се стори, че той знае защо отсъства баща ѝ.
Баща ѝ и капитан Бърн бяха изпратени на далечна мисия точно преди дебютантския ѝ ден, когато предстоеше официално да я провъзгласят за наследница на трона и пълнолетна жена. Прозрението се заклещи в гърдите ѝ като студен камък: ако и кралицата, и лорд Баяр го искаха, щяха да я омъжат още тази вечер.
— Проповедник Редфърн! — призова го Раиса, без всъщност да очаква помощ от негова страна. — Вие сте представител на храма, на старите закони. Наясно сте, че не мога да се омъжа за магьосник. Кажете им.
Спусна се към него, а той заотстъпва назад и вдигна чашата си с вино между двама им като щит.
— О, не, не. Законите не са пречка да встъпите в брак, Ваше Височество — побърза да обясни проповедникът. — Издадох разра… разрешение.
Мика реши да се възползва от невниманието ѝ, прескочи малко канапе и я сграбчи. Стисна я здраво с ръка, бръкна в пазвата си и напипа амулета, окачен на врата му, докато Раиса се мъчеше да му избяга.
„Откъде го взе? — искаше да го попита тя. — Още си много млад. Не си ходил в Одънов брод. Не ти е позволено да имаш свой амулет.“
Но тя си беше виновна, щом очакваше от магьосниците да играят по правилата.
Мика доближи устни до ухото ѝ и изговори няколко думи на северняшкия език. Раиса усещаше как парещата магия струи през ръцете му. Минаваше през цялото ѝ тяло и се спускаше надолу по лявата ѝ ръка, оставяйки след себе си изтръпнали нерви и смътно желание да се подчини на волята му.
В следващия момент си спомни, че носи пръстена на Елена върху лявата си ръка. „Това е талисман — беше казала баба ѝ. — Ще те защитава от магьоснически заклинания.“
Имаше шанс да се спаси, стига да успееше да се възползва от него. Не биваше да им разкрива силата на пръстена, защото мигом щяха да ѝ го отнемат. Трябваше да ги надхитри, да се преструва на омагьосана.
Каква ли магия ѝ прилага Мика? „Укроти бъдещата си съпруга“, заповяда му лорд Баяр.
Раиса вдигна поглед към Мика. Той оглеждаше лицето ѝ и очевидно се опитваше да прецени дали заклинанието му е подействало.
Тя изцъкли очи и започна да гледа с празен поглед.
— Съжалявам — отрони кротко. — Знам колко глупаво се държа. Просто новината ми дойде изневиделица. — Сведе очи към земята, понеже се боеше Мика да не прочете яростта в тях. — Винаги съм мечтала да бъдем заедно, но смятах, че е невъзможно.
Всички в стаята въздъхнаха облекчено.
— Аз също — отвърна предпазливо Мика, сякаш не ѝ вярваше напълно. Убийствената му хватка се поотпусна леко. — Не мога да ти обясня… колко ужасно беше да копнея по онова, което мислех, че никога няма да имам. — Той приведе глава и докосна с устни нейните. Раиса усети отново паренето на магията и едва устоя на импулса да се отдръпне от него.
С какъв аргумент да повлияе на майка си? Ако изобщо можеше да ѝ повлияе с нещо.
— Въпросът е там, мамо, че винаги съм си мечтала за пищна сватба — погледна кралицата в очите. — Исках всички да присъстват — баба Елена, татко, клановите старейшини в церемониалните си роби, знатни особи от всичките Седем кралства. Мечтаех си четири шаферки да носят шлейфа ми и пътят ми до олтара да е покрит с розови листенца.