— Разбира се, скъпа — примига изненадана кралицата. — Всяко момиче си мечтае за това. — С изключение на дъщеря ѝ Раиса, поне до този момент.
— Ти си имала това щастие, мамо — продължи с леко укорителен тон Раиса. — За сватбената ти церемония в храма са се събрали петстотин човека, а шивачките са пришивали бисерите по булчинската ти рокля цяла година. На всеки хълм са горели празнични огньове. Пиршествата са продължили шест дълги дни, подаръците ти са запълнили три съкровищници.
Бузите на кралицата пламнаха от срам.
— Така е, скъпа. Това беше най-паметното ми изживяване, но…
— Но мен искаш да омъжиш в някаква си стая пред един-единствен проповедник, сякаш съм слугиня с незаконно дете в утробата. Хората ще ме одумват, мамо. Знаеш го. Ще се питат дали изобщо съм се омъжила.
— Няма да посмеят — майка ѝ приглади нервно полата си. — Ще забраня подобни приказки.
— Слуховете ще засегнат и потомството ни — продължи Раиса. Усещаше съвсем осезаемо близостта на Мика Баяр. — Ако имаме деца, ще е под въпрос дали са законно родени. — Обърна се към Мика и хвана ръцете му. — Не бих го понесла.
— Ваше Величество — обади се лорд Баяр. — Нека започнем церемонията. Всичко е от притеснение. — Той впи остър поглед в сина си. Явно му заповядваше да опита нещо по-силно.
— Съзнавам необходимостта да служа на кралството, мамо — не се отказваше Раиса. — Но защо това да е за сметка на мечтите ми?
— Нямах представа, че си разсъждавала така — призна кралицата. Пререканията винаги я смущаваха.
Раиса реши да се възползва от моментната ѝ слабост.
— Ти си кралицата. Обяви, че двамата с Мика ще се венчаем през есента. Така ще имаме време да организираме сватбата. — Прегърна Мика през кръста и отпусна глава върху гърдите му. — Искам всичко да е съвършено.
— Ваше Величество, не бива да рискуваме — обади се лорд Баяр. Приближи се до кралицата и взе ръцете ѝ. — Какво ли не може да се случи дотогава! Да ни атакуват. Да отвлекат принцесата-наследница. Клановете да се вдигнат на бунт. Нужен ѝ е способен съпруг, който да я закриля.
Раиса ги наблюдаваше с ъгълчето на окото си. Баяр несъмнено вливаше магия на майка ѝ, както Мика беше направил с нея. Не се и съмняваше, че магьосникът упражняваше неблагоприятно влияние върху кралицата. Просто не знаеше дали е по силите на майка ѝ да му устои.
Спомни си разговора с Елена в градината преди няколко месеца и какво я предупреди баба ѝ.
Кралица Мариана се обърна към Раиса, бършейки сълзите си.
— О, скъпа, не можем да рискуваме. Ще ти се реванширам някак. Ще направим бал, какъвто светът не е виждал. Ще поканим всички. Обещавам.
В този момент по лицето на Раиса също рукнаха сълзи — сълзи на гняв и разочарование, предизвикани от неумолимата истина, че е съвсем сама на света.
Как би постъпила Ханалеа?
— Всичко е наред, Раиса — прошепна ѝ Мика и я потупа неловко по гърба. Тя едва се сдържа да не се завърти и да го фрасне в съвършения нос.
— Къде… къде ще отидем после? — Раиса все още таеше надежда, че не всичко е загубено и все още има начин да възпрепятства плановете им. — Да отидем в покоите ми и…
— Ще ни гостувате в имението Соколово гнездо — прекъсна я лорд Баяр. — Подготвили сме ви лични покои. Ще изпратим някой да вземе вещите ви. Така двамата ще имате възможност да останете насаме. — По устните му се появи познатата престорена усмивка.
— Добре — съгласи се Раиса и преглътна сухо. — Щом смятате, че така е най-разумно. Само че… — Тя подсмъркна и попи ядните сълзи по лицето си с ръкав. — Щом татко не може да присъства, ще съм ви благодарна, ако поне ми позволите да нося колието с рози, което той ми подари. Така ще… ще го чувствам по-близо до себе си. Само трябва да отскоча до покоите си.
— Това е пълен абсурд! — избухна лорд Баяр, забравил задръжките си. — Проповедник Редфърн ви чака от два часа. Да действаме, пък ако някой попита, ще кажем, че колието е било на врата ви. Ще имате цял живот да го носите.
— Не — отсече кралица Мариана, проявявайки характер, макар и със закъснение. — Принцесата-наследница ще носи колието от баща си, щом ще ѝ помогне в този момент. Не иска много, а е готова да пожертва предостатъчно в името на дълга си към кралството. — Тонът ѝ не търпеше възражения.
Баяр се овладя неимоверно трудно. Определено бе забравил мястото си. Каквото и да беше то напоследък.
— Разбира се, Ваше Величество. Ще изпратим някой от стражите да ѝ го донесе.
— Благодаря ви, лорд Баяр — обади се Раиса. — По-бързо ще е, ако аз отида. Нямам представа къде съм го оставила, а не желая разни войници да се ровят из бижутата ми. Ей сега се връщам. — Тя опита да се изтръгне от хватката на Мика.