— Мика, придружи принцесата-наследница и ни я доведи обратно — нареди лорд Баяр. — Положително няма да ѝ позволиш да ти се изплъзне. — Усмивка съпроводи думите му, но сините му очи бяха ярки и твърди като сапфири.
Мика стисна китката ѝ и двамата забързаха по коридора. През пръстите му струеше още магия; несъмнено той искаше да подсили вече влятата.
Този път обаче Раиса реши да не си замълчи.
— Нямах представа, че си способен на магия, Мика. Как я научи? И откъде взе амулета?
Той подскочи като ужилен, сякаш беше разгадала таен код.
— Всъщност не съм особено осведомен. Семейството ми има доста… магически антики.
— Нищо чудно тогава защо майка ми настоява да ни ожени — отбеляза Раиса. — Вие имате преимущество пред другите магьоснически родове, нали? Защото не ви се налага да искате амулетите си от клановете?
Мика кимна.
— В наши дни клановете дават само временни амулети, а те постепенно губят действието си. Това е причината да се обръщаме към тях да ги възстановяват периодично или да ни изработват нови. Държат ни в ръцете си.
— Вашите амулети не се ли износват? — попита Раиса.
— Не съм казвал подобно нещо — промърмори Мика, озъртайки се наоколо, сякаш от страх да не ги чуе някой. За съжаление на Раиса коридорите бяха безлюдни. Беше твърде късно за нощните птици и твърде рано за ранобудните.
— Наистина ли искаш да се ожениш за мен, Мика? — В действителност ѝ беше любопитно. Нали вярваше, че нямат избор. Ако се окажеше обаче, че всъщност имат…
Той помисли доста, преди да отговори.
— Кой не би искал да се ожени за принцесата-наследница на Превала?
— Само това ли съм за теб? Титла?
Мика пак се позамисли, после думите му звучаха искрено.
— Винаги си ме привличала, Раиса. Можел съм да имам всяко друго момиче, но не и теб. С теб никога не ми се разминава. Ти си болезнено откровена. — Почти се усмихна. — Предпочитам да целувам теб, вместо да си легна с което и да било момиче от кралския двор.
„Странен комплимент“, прецени Раиса.
— Мисля, че можем да бъдем заедно — продължи той. — Само трябва да изпълним дълга си.
„Можем да бъдем заедно.“ Не беше точно обяснение в любов. Hито обещание да се откаже от покварения си начин на живот.
Ироничното в случая беше, че вероятно щеше да се замисли сериозно върху подобно предложение, стига да не ѝ го бяха натрапили така.
Изкачиха широкото стълбище, сплашвайки свилата се на кравай котка върху най-горното му стъпало, и свърнаха надясно. Подминаха стаята на заспалата Мелани и продължиха към покоите на Раиса.
Набитият страж, когото Раиса беше срещнала по-рано, се бе облегнал на стената до вратата ѝ. Като ги видя, застана мирно и хвана дръжката на меча си. Смутеният му поглед отскачаше ту към Мика, ту към Раиса.
— Ти изчакай тук — каза Раиса на Мика. — Няма да се бавя. — И отвори вратата.
След миг колебание Мика понечи да я последва, ала стражът му препречи пътя.
— Чухте Нейно Височество. Ще изчакате тук. — И за нейно щастие затвори вратата.
Навярно Мика бе опитал да докопа амулета си, защото Раиса чу как стражът изважда меча от ножницата с думите:
— Пусни го.
Двамата спореха с все пo-извисяващи се гласове. Това щеше дa ѝ спечели малко време. А и Мика не би се притеснил кой знае колко. Доколкото му беше известно, покоите ѝ имаха само един изход. Нямаше как да скочи от прозореца, защото се намираше високо над реката. Пък и не беше споменала нищо, което да го наведе на мисълта, че предпочита да полети към смъртта, вместо да се омъжи за него. Поне засега.
— Ваше Височество? — Магрет примига сънено от креслото до камината. Беше задрямала, докато я чакаше да се прибере. — Колко е часът? Вярно, дебютантски ден е, ама…
— Магрет, обичаш ли ме? — прекъсна я задъхано Раиса.
— Що за въпрос, милейди? — изуми се Магрет. — Разбира се, че…
— В такъв случай ми приготви дрехи за езда — разпореди Раиса. — От клановите, за няколко дни. Нищо натруфено. Сложи ги в дисагите ми. Побързай! — Докато говореше, Раиса съблече кремавата коприна, която за малко щеше да се превърне в булчинската ѝ рокля. Смачка я на топка и я запокити в ъгъла, изхлузи обувките и чорапите си и облече панталона, метнат на облегалката на един стол,
— Какво става? — попита Магрет, вече напълно разсънена. Отваряше чекмеджета със замах и тъпчеше дрехи в дисагите на Раиса. Изведнъж спря и се изправи. — Нали не сте хукнала да бягате с някое момче?
— Точно обратното. Семейство Баяр се опитват да ме омъжат насила за Мика Баяр — обясни тя, пропускайки да спомене факта, че и майка ѝ е намесена в заговора.