И Бърн изглеждаше плачевно. От дълбока, вече позасъхнала рана над едното му око се процеждаше кръв, а той накуцваше с левия крак. Предаде коня си на коняря.
— Бяха маскирани, но яздеха армейски коне, Ваше Височество — мрачно доложи капитанът. — Същата порода използваме и в Гвардията. Мисля, че бяха наши възпитаници.
— Значи и на Гвардията не можем да разчитаме — изкоментира Раиса.
Капитан Бърн се подвоуми, после кимна.
— Тъй вярно.
— Съжалявам, Раиса — каза баща ѝ. — Исках да присъствам на церемонията ти. Някой обаче явно е имал други планове.
— Гаван Баяр — заяви уверено Раиса. — Определено е бил той.
Бърн и Авърил я погледнаха озадачено, но преди да зададат въпроса, дрънчене на вериги привлече вниманието на Раиса към замъка.
— Окървавени кости! — изруга тя. — Вдигат моста. Да се махаме оттук, преди да претърсят двореца и да установят, че не съм там.
— Какво става? — попита капитан Бърн. — Какво сме пропуснали?
Амон им описа ситуацията с няколко сбити изречения.
Бърн извика коняр. От хранилището за амуниция излезе младеж със сънен поглед.
— Подготви четири отпочинали коня — нареди му Бърн. — Два оседлани и два на поводи. Натовари ги със спални чували и провизии. Не другата седмица! Незабавно! — изрева капитанът, защото в първия момент младежът не помръдна от мястото си. Викът го разбуди и той хукна към конюшнята.
— Към Морски борове ли сте тръгнали? — попита Авърил. — Най-близо е.
Раиса сви рамене.
— Най-много да отседнем там довечера, но не бива да се задържаме дълго. Все пак е в границите на кралството. При настояване на кралицата да ме изпратят обратно, от клана ще откажат, но тя няма да се примири. Баяр няма да ѝ позволи. Най-разумно е да се махна от Превала, докато нещата не се уталожат.
— Идеята не ми харесва — заяви дрезгаво капитан Бърн. — Няма безопасен район. Ардън тъне в хаос, Мечо гърло и Уе’енхавен вероятно също ще бъдат въвлечени във войната, а и не е сигурно дали ще успеете да стигнете дотам. Тамрон пък не е подходящо място за принцеса, дори да не се намира на три дни тежък път от Ардън. В Индио върлуват пирати, положително ще ви отвлекат за откуп, ако тръгнете натам, а…
— Сър? Ами Одънов брод? — намеси се Амон. — Там никой не би дръзнал да ѝ посегне. Особено ако успее да запази самоличността си в тайна.
Двамата мъже впериха погледи в Амон.
— Момчето има право — съгласи се Авърил.
— Но как ще стигне дотам? — Капитан Бърн не беше толкова убеден. — Ще я причакат на прохода Морски борове.
— Ще се надяват да я засекат там, защото е най-близо, но тя ще тръгне на запад към Демонаи, откъдето ще си набави храна, дрехи и отпочинали коне — обясни тактиката си Амон и погледна Авърил, който даде знак, че одобрява плана. — После ще мине през Западна порта, ще продължи през Треперещите блата до Тамрон, а оттам — на изток до Одънов брод.
— Блатата? — свъси вежди капитан Бърн. — Ще бъде трудно. По това време на годината са почти непроходими. Пък и се носят слухове за неприятности с Водобродите.
— Има начин — настоя Амон. — В момента пътят не е толкова тежък, стига да го познаваш.
Авърил кимна отново.
— Най-добре е Раиса да стои настрана от Ардън; в наши дни там е същинска касапница. Има опасност да я пленят или убият. Водобродите поне уважават ханалеевата кръв. В Ардън наричат кралиците ни вещици.
„Кои са тези Водоброди? — запита се Раиса, наблюдавайки Авърил и Бърн. — Във вените ми тече въпросната ханалеева кръв, а за всичко научавам последна.“
— Лорд Демонаи, с цялото ми уважение, не мога да изпратя принцесата-наследница в Блатата без защита — заяви капитан Бърн. — Кралицата с право ще поиска да ми отсекат главата.
Амон се прокашля.
— Татко. Сър. Ние ще заведем Раиса в Одънов брод — обяви той. — Сивите вълци, имам предвид. И бездруго почти дойде време да се връщаме в Уийн. Нормално е всички третокурсници да пътуват заедно; няма да привлечем ничие внимание. Освен това познавам Блатата, а и преди съм отсядал в дома на приятеля ти лорд Кадри. Принцесата може да пътува с отряда ми като първокурсничка.
— Вие сте просто курсанти — възрази Бърн. — Още сте момчета. Опасно е за всички замесени.
Авърил сложи ръка върху рамото на капитан Бърн.
— Едън, струва ми се, че идеята му е добра поради следните две причини. Първо, дъщеря ми ще е най-защитена, ако остане незабелязана. Обхождал съм южните земи по време на търговските си пътувания. И цял батальон гвардейци да изпратим с нея, не е изключено да ги победи по-многочислена войска. Навсякъде гъмжи от наемници.