Второ, кралицата не бива дори да подозира за каквото и да било наше участие в това начинание, още по-малко твое. Ако изпратиш с принцесата войници от Кралската гвардия, Мариана ще разбере, че си замесен. А в нейните очи това е държавна измяна. Как ще браниш кралицата ни, ако си в затвора? А тя се нуждае от закрилата ти повече от всякога.
Бърн погледна Раиса, сякаш очакваше да го подкрепи.
— Къде отиват шансовете ви за успешен брак, Ваше Височество, ако се разчуе, че пътувате с цял отряд войници? — попита най-безцеремонно той.
— Ако остана тук, ще ме омъжат за магьосник — отвърна Раиса със същата безцеремонност. — Какви шансовете ще имам тогава?
Капитан Бърн пак се обърна към Авърил, явно предпочиташе да спори с него, а не с принцесата-наследница.
— Къде ще отседне в Одънов брод? Не може да живее в казармите. Нужно ѝ е безопасно жилище, докато уредим нещата тук.
— Защо да не живея в казармите? — намеси се Раиса. — Ще се нанеса като нов кадет.
Лицето на капитан Бърн се сгърчи в болезнена гримаса.
— Ваше Височество, това е невъзможно! Принцесата-наследница да живее с банда войници?
— Ханалеа е била кралица воин — напомни Раиса. — Убила е Краля демон и е повела цяла армия срещу узурпатора, а е била почти моя връстница.
— Случило се е много отдавна — не се примиряваше Бърн. — Съвременните кралици са по-малко… войнствени. — Погледна към Амон. — Наистина ли вярваш, че осмина кадети ще опазят подобна тайна чак до Одънов брод, а и след това?
— А как ще я издадат, ако не я знаят? — парира Амон. — Ще представим Раиса за дъщерята на благородник от Варовикови чукари. Вече я познават като Ребека Морли. Ще кажем, че баща ѝ ни е помолил да пътува с нас, за да постъпи в Лечителската академия в Одънов брод. Каква по-сигурна защита?
— В Одънов брод има храм — добави Авърил. — Принцесата ще отседне там като новодошла поклонница. Знаеш ли, май ще излезе, че всяко зло е за добро. Одънов брод е кръстопът на идеи. Раиса ще научи много по време на престоя си там.
— Ще бъде лесна плячка за похитители, зестрогонци и по-млади синове — продължаваше да държи на своето Бърн.
— Не и ако не знаят коя е — повтори Авърил. — Пък и Одъновският мирен договор ще я предпазва от злини. В колкото и размирни времена да живеем, той е опазил Одънов брод цели хиляда години.
— Не бива обаче да отсъства твърде дълго — предупреди Бърн. — Винаги съществува рискът Баяр да убеди Мариана да провъзгласи Мелани за наследница на трона.
— Ще обсъждаме всички тези въпроси по-късно — намеси се Раиса и хвърли поглед назад към двореца, стегнат в крепостните си стени като в корсет. — Щом претърсят целия дворец, ще прекосят моста. Капитан Бърн, моля кажете на другите кадети, че ефрейторът им ги очаква в лагера на Демонаи. С ефрейтор Бърн потегляме още сега.
Капитанът се втренчи в нея за момент, после сведе глава.
— Тъй вярно, Ваше Височество. — Бледа усмивка измести тревогата по лицето му. — Ефрейтор Бърн, елате за момент. — Капитанът дръпна сина си настрани и двамата се впуснаха в кратък, напрегнат разговор, който завърши с прегръдка.
Междувременно конярят беше извел конете. Бърн го изпрати да си ляга.
Раиса избра една кобилка, най-дребното от четирите животни, и пое поводите ѝ. После се обърна към Амон.
— Ефрейторе, ще ми помогнете ли да я възседна, ако обичате?
Амон я повдигна до седлото и нагласи стремената според дребната ѝ фигура.
Бърн сграбчи ръката на Амон с войнишка сила.
— Пази я — взря се в очите на сина си той. — И ни я върни невредима.
Амон кимна и яхна коня си.
— Лек път, дъще — очите на Авърил плувнаха в сълзи и той ги остави да се търкулнат безпрепятствено по лицето му.
Бърн го потупа по гърба.
— Да вървим в двореца, лорд Демонаи — подкани той с усмивка. — Искам да се насладя на изражението на Гаван Баяр, когато ни види живи.
Двамата мъже се обърнаха. Раиса пришпори кобилата си и с Амон поеха по Пътя на кралиците, водейки двата резервни коня. На излизане от градските порти Раиса обърна глава назад към двореца на Превалски брод, блеснал под утринното слънце. Отново го напускаше, и то по-скоро, отколкото беше предполагала, че е възможно.
ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
КРАЯТ НА ДНИТЕ
След обиколката си по пазарите Хан се върна в конюшнята. Мари отново беше вдигнала температура, която направо я изгаряше — само за няколко часа лицето ѝ бе станало видимо по-изпито и мършаво, а кожата ѝ имаше нездрав жълтеникав цвят. Той познаваше симптомите — не вещаеха добро.