Затова незабавно посети лечителя на улица „Котешка“ и го убеди да я прегледа с обещанието да му плати двойно до ден-два. Човекът дойде в стаичката им, изпотен от притеснение заради кръвожадната репутация на Гривник и цената на провала. Даде на Мари няколко вида миризливи отвари и прекади стаята със смрадлива жълтеникава пушилка с неясен произход. Това му отне един час — достатъчно Хан да стигне до заключението, че си има работа с крадлив шарлатанин, но майка му твърдеше, че Мари изглеждала по-добре и дишала по-леко след намесата му.
На следващата сутрин, изпаднал в отчаяние, Хан напусна града и тръгна по дългия път към Морски борове с намерението да вземе Върба и да я заведе при сестричката си. Когато пристигна в лагера, научи, че израждала бебе в Алтеа. Птица беше излязла с демонайските воини, а Жарава — с Върба. Явно бе бил целия път напразно. Поспа няколко часа в матриархската шатра и пое обратно към Превалски брод, като остави съобщение на Върба да дойде при първа възможност.
С влизането в града свърна направо към пазара на Южен мост, където се намираше магазинът на Таз. Беше късно, но Хан знаеше, че търговецът спи в задната стаичка, за да не оставя ценната си стока без наблюдение. Спешно се нуждаеше от пари, а надушеше ли го Гвардията, щеше да го принуди да напусне града завинаги.
Хан надникна през витрината и видя търговеца да стои зад тезгяха — тъпчеше разни документи в кожена чанта. Изглежда се готвеше за път.
Звънчето над вратата оповести появата на Хан и от уплаха Таз прекатури чашата си с чай. Вдигна поглед и като видя гостенина си, по устните му се появи смутена усмивка.
— Гривник! Ето те и теб! — Дебелакът се впусна да попива трескаво с парцал залетите документи. — Къде се губиш? Намерих купувач за изделието ти. Няма търпение да го види с очите си. — Таз винаги използваше думи от рода на „изделие“ и „предмет на изкуството“. Отказваше да отчете факта, че стоката му е и магическа, и незаконна.
— Сериозно? — учуди се Хан. Така му се струваше или търговецът наистина изглеждаше необичайно притеснен? — Да разбирам ли, че е съгласен на минималната ми цена?
— Да, да. Съгласен е, но иска първо да види медальона с очите си. Носиш ли го? — Таз примижа към Хан, сякаш очакваше да види сиянието на амулета под дрехите му.
Хан поклати глава.
— Не. Но мога да го взема. — Той се обърна към вратата.
— Не, не — побърза да го спре Таз. — В интерес на истината, купувачът идва насам. Благоприятно съвпадение, нали? Ти си тук, а той идва насам. — Търговецът навлажни устни.
Хан се почувства объркан.
— Какъв е смисълът, щом амулетът не е у мен? — попита той.
— Клиентът ми няма търпение да се запознаете — обясни Таз. — Иска да ти зададе няколко въпроса за изделието. Аз ще си получа комисионата, а вие ще отидете да го вземете.
— Предпочитам да сключа сделката тук. — Хан познаваше рисковете от продажбата на крадени вещи из задните улички на града. — Ще отида до вкъщи и ще се върна за нула време.
— Значи е бил у вас през цялото време?
Нещо в гласа на Таз разтревожи сериозно Хан. Не беше оцелял толкова време, пренебрегвайки инстинктите си.
— Какво имаш предвид? — усъмни се той. — Защо питаш?
— А, нищо — опита да се измъкне търговецът, попивайки потта по челото си с парцала, с който допреди малко бърса бюрото. — Просто се чудех къде си го крил, това е.
Преди Таз да е гъкнал, Хан го прикова към стената с нож до гърлото.
— Какво си казал на купувача, Таз? — попита кротко Хан.
— Н-Нищо. Просто… му описах предмета и той прояви интерес да го купи. Това е. Кълна се в кръвта и костите на свещените ни кралици.
— Каза ли му къде живея? — продължи да разпитва Хан.
— Не, кълна се — изломоти нервно Таз. — По друг начин е разбрал.
— Кой е купувачът? — прошепна Хан, изтръпнал от страх. — Кой е?
— Някакъв богаташ. Магьосник — изписука Таз. — Едва ли го познаваш.
— Кой е? — Хан притисна върха на ножа в кожата на Таз.
В същия момент звънчето над входа издрънча. Стреснат, Хан обърна глава, когато вратата вече беше отворена.
На входа стоеше непознат мъж. Скъпите му дрехи и високомерната стойка издаваха, че е богаташ. Дългите му шалове и амулетът, окачен на верижка около врата му, говореха, че е магьосник. Буйната му сребриста коса беше нашарена с магьоснически цветове.
Таз съзря шанса си и побърза да се възползва. Хвърли се настрани, измъкна се от ножа на Хан и запълзя по пода към задната врата. Магьосникът на входа протегна лениво ръка, докосна амулета си и изрече заклинание.