Накрая, една знойна вечер седмица преди заминаването на Жарава, Върба свика съвещание в Матриархската шатра.
Хан и Птица дойдоха от тайното си кътче край реката, където прекараха следобеда, преди нетърпимата дневна горещина да се поразсее. Той беше облякъл кожения си клин от Върба и лятна памучна риза. Вместо воинските си одежди Птица носеше бродиран елек от еленова кожа без риза отдолу и широка разкроена пола. Мънистената гривничка, подарък от Хан, опасваше десния ѝ глезен и той не можеше да отлепи очи от бронзовите и, атлетични крака под пъстрата пола. Чудеше се дали тя гледа на него по същия начин, както той на нея.
Хан и Птица влязоха в шатрата и той се изненада от присъствието на толкова хора, мнозина, от които непознати. Клановете умееха да организират съвещания. Двамата си намериха свободни места на пейка до вратата и седнаха хванати за ръце и плътно притиснати бедра. Хан се зарадва, че тя предпочете да остане с него, вместо да се настани край огъня при другите демонайски воини.
Върба откри срещата.
— Благодаря ви, че дойдохте, братя и сестри от Морски борове, и на вас, гостите ни от Демонаи, Риса и Върло.
Хан и Птица си шепнеха, но при тези думи на Върба Хан вдигна учуден поглед. Явно съвещанието беше важно, щом присъстваха представители от лагерите Риса и Върло.
— Радваме се да споделим с вас огъня си и всичко друго — приветства ги Върба. Посетителите отвърнаха с тихи поздрави.
Зад гърба на Върба Хан забеляза Елена Демонаи и лорд Авърил. Отново се зачуди дали Авърил би го разпознал като похитителя от храма в Южен мост. Очите на лорда действително се задържаха за един дълъг момент върху лицето на Хан.
Ала тази вечер мислите на Авърил бяха заети с друго.
— Лорд Демонаи носи вести от Дола — обяви Върба.
Лорд Демонаи плъзна поглед по кръга от лица наоколо и притаеният шепот заглъхна. Патриархът се бе състарил от последната им среща. А и на Хан му направи впечатление, че явно бе участвал в схватка, което му се стори доста нетипично за него.
— Да, наистина нося вести, и то тревожни — подхвана лорд Демонаи. — Мощта на висшия магьосник нараства с всеки изминал ден. Лорд Баяр има огромно влияние върху кралицата. Толкова огромно всъщност, че е успял да внуши на кралица Мариана да омъжи дъщеря ми Раиса, принцесата-наследница, за неговия син, малолетния магьосник Мика Баяр.
Посрещнаха новината с шумни възгласи на възмущение, тревога и почуда.
Птица се вцепени и се приведе напред, а светлината от факлите открои силно изразените черти на лицето ѝ.
— Но това е невъзможно — прошепна тя.
„Лика-прилика са си“, помисли си Хан.
— Приемам вината за случая — продължи лорд Демонаи. — Тук е мястото да си призная, че не бях очаквал подобни действия. Нещо повече — на връщане от Варовикови чукари в дебютантския ден на Раиса ана’Мариана с капитан Бърн бяхме нападнати и едва не ни убиха.
Думите му породиха нова вълна на негодувание сред публиката. Хан погледна към демонайските воини. Те не реагираха бурно като останалите, а стояха мълчаливо, сякаш в бойна готовност, което им придаваше още по-опасен вид.
— Не мога да повярвам, че Нейно Величество би поръчала убийството ни — продължи огорчено лорд Демонаи. — За това не бива да подценяваме коварната природа на лорд Баяр. Бяха решили да венчаят принцесата-наследница и младия Баяр още на дебютантския ѝ ден, докато ние с капитан Бърн бяхме… ангажирани другаде. — Направи кратка пауза и добави: — За щастие принцеса Раиса успя да избяга от кралството.
Из шатрата се разнесоха викове „Слава на Създателката!“, „Къде е сега?“, „Дъщеря ни Раиса трябва да се укрие тук, при семейството си, в планинските лагери.“
В този момент Елена Демонаи пристъпи напред с набраздено от тревога старческо лице.
— Засега внучка ми е в безопасност. Смятаме, че е най-добре да не идва при нас, а да се укрие на някое по-неутрално място, извън кралството. Ако я приемем тук против волята на кралицата, има опасност да предизвикаме негодуваниетo ѝ. Надяваме се все още да има начин да спасим Мариана. Не желая да воюваме срещу нея.
Демонайските воини, включително Птица, изглеждаха повече от готови да воюват срещу кралицата. Поне в това отношение възгледите им съвпадаха с настроенията на Хан. Той ненавиждаше и кралицата, и магьосниците, и принцесата-наследница. Именно Кралската гвардия опожари конюшнята заедно с майка му и Мари — най-вероятно по заповед на висшия магьосник. „Всичките да ги вземе Опустошителя“, мислеше си Хан.