— Въпреки това трябва да гледаме реалистично на нещата и да се подготвим за онова, което предпочитаме да избегнем — продължи Елена. — Ако Баяр са намерили начин да прекъснат магическата връзка между висшия магьосник и кралицата, значи вероятно притежават магически оръжия, изковани преди Опустошението. Не знаем дали през цялото време са били в ръцете им, или наскоро са се сдобили с тях.
Остро безпокойство прониза Хан и той се приведе към Птица:
— Какво иска да каже?
— Клановете изработват амулетите, необходими за провеждането на магията — обясни тя. — Но в наши дни животът им е ограничен. Налага се клановите водачи да ги подновяват или заменят. Това ни дава известен контрол над магьосническия съвет. Амулетите, изковани преди Опустошението, са били изключително мощни. Принадлежат ли някому, не могат да му бъдат отнети насила. Неслучайно едно от условията на Наеминг било всички тези артефакти да бъдат върнати доброволно на клановете.
Хан се замисли за амулета, скрит под леглото му в Матриархската шатра. Дали и той не беше един от мощните? Затова ли Баяр напираше толкова да си го върне?
Защо ли не го хвърли в дерето, както го посъветва Жарава в деня, когато го намериха.
— Засега — взе думата Авърил — ще помолим всички кланови търговци да спазват забраната върху продажбата на амулети, талисмани и други магически артефакти. Не бива да позволяваме на Магьосническия съвет да трупа повече оръжия от тези, с които вече разполага. — Потри челото си с длан. — Разбирам каква трудност ще представлява това за мнозина от нас, които изкарваме хляба си с търговия.
— Магьосническият съвет ще го приеме за провокация — прошепна Птица на Хан. — Особено като се има предвид войната на юг. Ще заявят, че се нуждаят от амулети, за да обучават младите магове и да защитават Превала срещу Южняците. Ако успеят да убедят кралицата в аргументите си, какво смяташ ще се случи с клановите търговци в града?
Последваха още дискусии относно предпазните мерки срещу възможните размирици в Дола и разни други начини за препитание на семействата, за които търговията е единствен източник на приходи.
— Ще продължа да действам отвътре, от кралския двор, и ще направя всичко по силите си да ги отклоня от този път — обеща Авърил.
— Тревожа се за теб, Авърил — призна Върба. — Вече опитаха да те убият.
Търговецът сви рамене.
— Колкото ми е писано, толкова ще живея. Когато ми дойде времето, Създателката ще ме призове.
— Ако успеем да убедим Мариана да дойде в Морски борове, вероятно ще намерим начин да я освободим от магическото заклинание, в което са я впримчили — обясни Върба.
— Едва ли ще успеем да я убедим, докато Баяр продължава да шепне в ухото ѝ — отбеляза горчиво Елена.
Рийд Демонаи взе думата за пръв път.
— Защо да не я отвлечем и да я доведем насила — предложи той. Бандата му от воини откликна с одобрителен шепот.
Рийд огледа публиката и за да ги окуражи, добави:
— Ако нещо се случи с Мариана, ще можем да короноваме принцесата-наследница.
— Не, Рийд — възрази Елена. — Нямаме право да сваляме кралици от престола и да издигаме нови. Мариана ана’Риса е потомствена кралица на Превала и във вените ѝ тече кръвта на Ханалеа. Насилието срещу нея ще ни донесе само зла участ.
Pийд сви рамене, но Хан долавяше, че не се отказва от идеята си.
Съвещанието приключи и присъстващите се разотидоха по двама, по трима. Хан знаеше, че хората във всички шатри за гости и край лагерните огньове ще будуват до малките часове на нощта. Понеже съзнаваше колко малко време им остава заедно, Хан се приведе до Птица и прошепна в ухото ѝ:
— Да се върнем край реката.
Ала в същия момент Върба сложи ръка на рамото му и го стресна. Не беше чул стъпките ѝ зад гърба си.
— Остани за малко, Самотен ловец. Искаме да поговорим с теб.
— Добре — съгласи се той. Чудеше се кой точно иска да говори с него.
Птица стана и Хан попита:
— Може ли и тя да остане?
Върба поклати глава.
Объркан и леко раздразнен, Хан се обърна към Птица.
— Ще ме изчакаш ли отвън? Едва ли ще ме задържат дълго.
— Няма да те чакам цяла вечност, Птицелов — усмихна му се широко Птица и излезе от шатрата, шумолейки с широката си пола.
Накрая в шатрата останаха само Авърил, Елена, Жарава и Върба, всичките насядали край огнището. Жарава изглеждаше не по-малко озадачен от Хан.