В сърцето на Хан се зараждаше тревога. Изражението на Върба не вещаеше нищо добро. Не познаваше отблизо Авърил и Елена, а и открай време го плашеха леко. Сигурно Върба щеше да оттегли предложението си да го обучава за лечител. Или пък старейшините бяха решили да го прогонят, защото продължаваше да се среща с Птица въпреки забраната на Върба. Дали пък Авърил не искаше да го поразпита за девойчето, което отвлече от храма в Южен мост преди толкова време. Или просто бяха научили за амулета, скрит под леглото му.
Съществуваха твърде много вероятности, всичките лоши.
В този момент вратата на шатрата се отвори и влезе Лушъс Чорлав — едва ли можеше да се случи нещо по-изненадващо. Лушъс търгуваше с клановете, но Хан никога не го беше срещал в някой от лагерите им.
Старецът изгледаше необичайно спретнат. Вярно, панталоните и ризата му бяха износени, но изглеждаха чисти; дори беше направил опит да укроти косата и брадата си. Днес мътните му очи бяха малко по-бистри и вървеше с помощта на изкусно резбован бастун. Хан бе готов да се закълне, че е трезвен.
А това само по себе си го плашеше.
Хан стана от пейката.
— Лушъс? Какво правиш тук?
— Ще разбереш скоро, момко — отвърна почти самодоволно старецът.
Хан хвана ръката му и го поведе към една от пейките. Лушъс седна при другите.
Върба стана и се изправи в средата на полукръга. Очевидно тя отговаряше за импровизираното събрание.
— Самотен ловец, позволи ми първо да ти поискам прошка.
Хан впери очи в нея, за момент занемял.
— Защо? За какво? Ако говориш за майка ми и Мари, вината не е твоя.
— Донякъде е. — Върба извърна очи от него и сключи смутено пръсти. Държеше се странно; обикновено говореше в прав текст. Този път обаче явно се затрудняваше да изплюе камъчето.
— Не — отсече той. — Вината е изцяло моя. Гвардията ги нападна заради мен. Просто трябваше да стоя настрана. — Не спомена амулета. Жарава знаеше за него, Лушъс — също, но никой от двамата нито подозираше какво се е случило после, нито че още е в ръцете му.
Хан се срамуваше и задето го задържа, и за опита да го продаде. Точно тази история не искаше да споделя с никого.
— През цялото това време пазим от теб една тайна — продължи Върба. — Поради най-различни причини. Отчасти за да те защитим. Но главно за да защитим всички останали. Ала сега обстоятелствата налагат дa ти разкрием истината.
Хан не продума, просто чакаше, докато в гърдите сърцето му се мяташе като пъстърва, изхвърлена на речен бряг.
Върба стана и подаде на Хан кана с чай и чаша. Той впери неразбиращ поглед в тях, после го вдигна към Върба.
— Пийни си — подкани го тя. — Ще те успокои.
Значи се нуждаеше от успокоение, преди да чуе новината, така ли? Наля си чай и отпи предпазливо от мътната отвара. Ароматът ѝ му се стори познат, макар че никога не беше близвал от нея.
Офика. Защита срещу магия и заклинания. Да не би да го смятаха за омагьосан? Дали не ги притесняваше заклинанието на Баяр? Вдигна въпросителен поглед към Върба, но тя отново извърна очи.
Хан отпи още глътка чай. Сигурно офиката действа и по друг, неизвестен за него начин. Повечето растения имат множество приложения.
За изненада на Хан Лушъс проговори пръв.
— Момко, спомняш ли си каква история ти разказах край реката? За Ханалеа и Алгер Ватерлоу? Оная, дето хич не ти се хареса?
Хан кимна, но се досети, че Лушъс не може да го види и потвърди на глас:
— Да.
— Е, истина е. До най-малката подробност. Само едно ти спестих: когато Ватерлоу загинал, Ханалеа вече била бременна. И то с близнаци.
— Какво? — Думите на стареца влизаха в разрез с всички стари, до болка познати истории. Те представяха Ханалеа като същинска светица. Спасителка на народа. Незнайно защо в легендите не се споменаваше какво се е случило между Ханалеа и демона, след като я бе отвлякъл. — Не съм чувал подобно нещо — отбеляза той.
— Малко хора са знаели. След убийството на Ватерлоу те били заети с Опустошението, със спасяването на света и други такива. Ханалеа създала Наеминг и заживяла в уединение. Не искала никой да я притеснява след всичко преживяно.
Скоро се омъжила и родила децата си — момченце и момиченце. Всички смятали, че са плод на брака ѝ.
Лицето на Лушъс се сгърчи от болка.
— Това били единствените ѝ отрочета. Не искала да ражда от другиго, освен от Ватерлоу. Дъщеря им, Алиса, била първата от новата линия кралици. За щастие нямала никакви магьоснически наклонности, независимо че според някои заветът на Ватерлоу е пророческата дарба на ханалеевия род.