Навести го спомен от онзи далечен следобед край Старешката река, когато Лушъс му разказа историята на Ханалеа и Алгер Ватерлоу.
Тя свела глава в името на общото благополучие и се омъжила за човек, когото не обичала. Лушъс говореше за себе си. Хан изтръпна от състрадание. Но и състраданието си имаше граници.
— Какво общо има всичко това с мен и Жарава? — попита той. Мислеше си, че Птица чака нетърпеливо отвън, ако вече не си беше тръгнала. Явно светът гъмжеше от тайни, но трябваше ли да научава всичките?
— Ще разбереш — увери го Елена. Посветените не бързаха да претупат кланова история. — Както се досещаш, възникнали жестоки спорове относно съдбата на демонското отроче, защото можело да се превърне в изключително могъщ магьосник.
Демонайските воини продължавали да твърдят, че детето трябва да бъде убито, независимо от волята на Ханалеа. Ала то било наследило харизмата на Алгер. Ватерлоу притежавали странна магнетичност.
Пак му се случваше — за пореден път чуваше някой да говори за Краля демон като за красив, неустоим мъж, достоен за любовта на кралица, а не като за безсърдечно чудовище.
— Освен Ханалеа за живота на момчето се борел и нейният консорт, Лушъс Чорлав — продължи Елена, поглеждайки Лушъс.
„Тези двамата не се обичат особено“, прецени Хан.
— Понеже детето било брат на принцесата-наследница, но и магьосник, хората се опасявали да не би да застане на страната на Магьосническия съвет. Съществувала дори заплахата да постави началото на потомствена линия от крале магьосници, която да застраши кралиците — обясни Авърил. — В крайна сметка Съветът на старейшините решил да пощади момчето. Щели да го отнемат от Ханалеа и да потулят магическите му сили. Щели да запазят в строга тайна произхода му, за да не реши някой да извлече лична облага от дарбата му. От онзи момент следим потомците на момчето, за да сме сигурни, че не представляват заплаха за кралиците ни. — Авърил сви рамене. — Дали старейшините са взели правилното решение? Минали са хиляда години, а още не знаем отговора на този въпрос. Скорошните събития обаче го извадиха на преден план. Ако на фона на Ардънската война избухне и продължителен конфликт между магьосници и кланове, има опасност кралството ни да не оцелее.
— Поколения наред нашият Съвет на старейшините следи потомците на Краля демон. Магическата жилка остава силна у наследилите я, но се проявява все по-рядко и по-рядко, навярно смекчавана от браковете с нормални хора. В момента знаем за един-единствен жив потомък, наследил демонската дарба. Момче.
— И… какво? Ще го издирите и ще го убиете, така ли? Заради предците му? — попита Хан. — Защото има опасност да се присъедини към Магьосническия съвет и да се окаже заплаха за кралицата?
Затова ли са тук? Да не би да очакват от него и Жарава да им помогнат за залавянето на въпросното момче?
Въпросът стресна Авърил.
— Ъх, не. — Погледна Елена, към която явно бяха насочени всички трудни въпроси.
— Сред старейшините от първия съвет се зародило схващането за възможността кралството ни да извлече полза от линия магьосници, родственици на кралицата, които биха я подкрепяли в размирни времена. Особено при сблъсък с магьосници — добави тактично Елена. — От горчив опит сме се уверили, че зелената магия си има ограничения.
„Обзалагам се, че демонайските воини си умират по тази идея“, помисли си Хан.
— Затова взели решение да отглеждат всеки надарен потомък на Краля демон в някой от лагерите — продължи Елена. — Така ги възпитаваме по свой начин и, с малко късмет, обвързваме бъдещето и сърцата им с нашите. Правим го поколения наред. Тайната се предава между старейшините на клановете. Досега не ни се беше налагало да я разкриваме. Затова свикахме този извънреден съвет. — Тя посочи с ръка присъстващите в шатрата.
В този момент Хан най-сетне проумя: осени го истина, която отдавна трябваше да е отгатнал, независимо от уклончивостта на клановите легенди.
Мистериозният надарен потомък беше Жарава; нямаше кой друг да е. Жарава. Подходящо име за магьосник. Жарава имаше скрит талант и сега магията, спотайвала се в него толкова дълго, най-сетне намираше проявление.
Хан погледна приятеля си — потънал в собствените си мисли, подобно прозрение явно не го осеняваше. Дали знаеше? Дали изобщо подозираше? Наистина ли беше син на Върба, или просто се преструваха, за да живее при матриарха, най-мъдрата жена в Морски борове?
Е, ако възнамеряваха да нападнат Жарава, Хан щеше да пази гърба му, макар че нямаше представа доколко може да е полезен на един магьосник.
Беше толкова вглъбен в разсъжденията си, че когато Елена проговори отново с внушителен, дълбок глас, не проумя веднага думите ѝ.