— Какво носиш в торбата? Имаш ли сладкиши? — Дребно момиченце с дълга плитка понечи да сграбчи торбата му.
— Днес не — изръмжа Хан. — И недей да пипаш. Торбата ми е пълна с коприва. — Парливата мисъл за амулета вътре накара Хан да пъхне торбата под мишницата си, сякаш носеше отровна змия или крехък бокал.
Докато стигнат до лагера, вече ги следваше многочислена свита.
Лагерът Морски борове бдеше като страж над прохода, който минаваше през южната част на Призрачните планини и водеше към равнината отвъд нея. Беше голям по стандартите на клановите лагери — състоеше се от стотина колиби с различни размери, построени на достатъчно разстояние една от друга, за да има възможност за пристрояване с нарастването на семействата.
В центъра му се намираше Общата шатра — голяма сграда, използвана за търговски сергии, церемонии и пиршествата, с каквито се славеха клановете. В близост до нея се издигаше Матриархската шатра. Жарава и Птица живееха там с майката на Жарава, Върба, матриархката на Морски борове, и променливо обкръжение от приятели, роднини и деца, доведени от други лагери.
Морски борове се бе превърнал в проспериращ търговски център благодарение на стратегическото си разположение. Караха изделията на всички лагери из Призрачните планини на тукашния пазар, откъдето търговците ги купуваха и ги разпространяваха към Ардън на юг, към Тамрон и към Превалски брод в Дола.
В последно време отношенията между клановете и кралицата може и да бяха напрегнати, но това не притъпяваше глада на равнинците за планински стоки — сребърни и златни изделия, кожа, скъпоценни камъни, инкрустирани в бижута и украшения, ръчно плетени дрехи, ръкоделия, декорации и магически предмети. Клановите стоки никога не се износваха, даряваха собственика си с късмет и даже се говореше, че с помощта на кланова магия можеш да спечелиш сърцето дори на най-неподатливия човек.
Кланът Морски борове се беше прочул с церове, бои, лечебни ритуали и ръчно тъкани платове. Демонаи се славеше с неповторими магически амулети и воини. Ловният клан произвеждаше пушени меса, вълна, кожа и немагически оръжия. Други кланове пък снабдяваха с немагически бижута, картини и всевъзможни декоративни предмети.
Хан съжали, че не е пазарен ден. Тогава никой нямаше да им обърне внимание. А това щеше да е добре дошло за Хан, понеже му омръзна да обяснява как е намокрил дрехите си. С облекчение влезе в Матриархската шатра, за да се скрие от безпощадните езици.
В средата на шатрата лумтеше огън. Топлеше, без да пуши. Всичко ухаеше на зеленика, бор и канела, а от съседната готварска шатра се носеше неустоим аромат на яхния. На Хан му потекоха лигите. Домът на Върба винаги миришеше приказно.
Матриархската шатра сама по себе си наподобяваше малък пазар. Големи снопове билки висяха от тавана, а покрай стените бяха наредени какви ли не бурета, кошници и гърнета. В единия край бяха събрани боите и глинените съдове с мъниста и пера. В другия се намираха лековете — всевъзможни мехлеми, подсилващи отвари и ароматни еликсири, повечето извлечени от растенията на Хан.
Виждаха се и маса парчета обработена кожа, опънати на рамки. Върху някои със забележително старание бяха изобразени изящни сложни десени. Три момичета, вероятно на негова възраст, седяха скупчени около голяма кожа и рисуваха вглъбено, почти опрели лъскавите си глави.
Тежки завеси разделяха помещението на няколко стаи. От една се чуваха тихи гласове. Болните и семействата им обикновено се нанасяха в шатрата, та матриархката да ги лекува, без да ѝ се налага да излиза.
Върба седеше пред тъкачния стан в ъгъла. При всеки удар на бърдото в поредната прекарана нишка на вътъка то тупкаше глухо. Тя тъчеше широка черга с тъмен, зимен цвят. Сега тъкачите работеха за идния сезон, а не за настоящия. Чергите на Върба бяха здрави и красиви и хората вярваха, че не пускали враг да прекрачи прага им.
Още трепереща, Птица се шмугна в съседна стая, за да облече сухи дрехи.
Върба остави совалката, стана от пейката и тръгна към тях. Полите ѝ се влачеха по застлания с черги под. Изведнъж негодуванието и тревогата на Хан избледняха и денят стана по-хубав.
Всички смятаха матриархката на Морски борове за красива жена, но хубостта ѝ не беше само външна. По думите на едни, докато говорела, ръцете ѝ се движели като малки птички. Други се опиваха от гласа ѝ и често го сравняваха с песента на Притулените води. Тъмната ѝ коса, украсена с мъниста и сплетена на плитки, се спускаше почти до кръста ѝ. Трети разправяха, че като танцувала, животните излизали от гората да я гледат, а тя им говорела сладкопойно, сляла съзнанието си с тяхното. Допирът ѝ лекувал болни, утешавал скърбящи, повдигал духа на обезнадеждени и вдъхвал смелост на страхливци.