Раиса го настъпи и му отвърна с усмивка — знак, че не е било по невнимание.
Фиона я погледна жлъчно, съумявайки да изглежда още по-висока, докато изпълняваше хладния си реверанс.
„Е, добре де — помисли си Раиса с гузна съвест. — Сигурно брат ти се е поувлякъл с виното. Но все пак наистина спаси живота ми, заслужава да се поотпусне, а и вероятно го мъчи болка.“
— Мика скромничи — изтъкна Раиса като вид прикрито извинение. — Пожарът ни връхлетя по-страшен от потоп. Приклещи ни в тесен каньон, от двете ни страни лумтяха огньове и започнах да вярвам, че до един ще изгорим. Така и щеше да стане, ако не бяха Мика, баща му и братята Мандър. Те потушиха огъня напълно. Беше удивително. Спасиха живота на всички ни.
— О, Мика — възкликна Миси. Протегна ръце към неговите, ала при вида на превръзките ги отдръпна и ги уви около врата му, впивайки очи в неговите. — Ти си герой!
Мика придоби симпатично смутено изражение, откъсна се при първа възможност и стрелна поглед към Раиса.
„Не се безпокой — помисли си тя. — Не ревнувам. Само се дразня от Миси.“
— Как е започнал пожарът според теб? — попита Миси и отметна назад изпипаните си къдрици. — Вали от седмици.
— Баща ми смята, че не е изключено клановете да са имали пръст — обясни Мика. — Вечно търсят начини да гонят хората от планината.
— Магьосниците — поправи го Раиса. — Търсят начини да гонят магьосниците от Призрачните планини. Но клановете за нищо на света не биха подпалили Ханалеа.
Мика кимна.
— Простете, Ваше Височество. Вие познавате традициите им, а аз — не. — Усмихна се насила. — В такъв случай пожарът си остава мистерия.
— Е, аз пък им нямам доверие — намеси се Миси и се заозърта да открие пратениците на Демонаи, преди да продължи. — Навъртат се тук като крадци и вечно си шушукат нещо на чужд език, та да не ги разбираме. А и всички знаят, че отвличат бебета и ги подменят с демони.
— Не повтаряй хорските нелепици, Мелиса — сопна ѝ се Раиса. — Някои изпращат децата си в клановете за тяхно добро, за да опознаят старите ценности. А и те са обитавали тези земи преди нас. Ако в Превала се говори чужд език, това е долският.
— Разбира се, Ваше Височество — побърза да се съгласи Миси. — Не исках да ви засегна. Но долският е много по-цивилизован език. Него използваме в кралския двор — добави тя, сякаш този факт е достатъчен аргумент.
Квартетът приключи с разсвирването и първите звуци на истинска музика се понесоха над тях.
— Ще позволите ли да ви поканя на танц, Ваше Височество? — попита внезапно Мика. Зад него братята Клемат едва не се плеснаха по челата, задето не се бяха сетили първи.
Раиса кимна утвърдително, а от стола си Уил се провикна с целия си финес:
— Аз съм следващият, Ваше Височество.
Мика ѝ предложи лакътя си и я поведе към малката танцувална площадка. Тя долепи едната си длан на кръста му, а с другата пое внимателно превързаната му ръка.
Двамата се понесоха по площадката в ритъма на музиката. Израснал в кралския двор, Мика беше отличен танцьор, независимо от няколкото чаши вино и настъпения му крак. Правеше всичко неумолимо добре.
— Как са ръцете ти? — поинтересува се Раиса. — Болят ли много?
— Добре са — отвърна видимо напрегнат и изненадващо лаконичен той.
— Какво се случи тази сутрин? — настоя Раиса. — Защо закъсня толкова?
— Щурм започна да куца. Наложи се да му сменим една подкова и ни отне повече време от очакваното.
— В двореца имаш поне дузина коне. Защо не изведе друг?
— Щурм е най-добрият ми ловен кон. Пък и както казах, отне ни повече време от очакваното — обясни той.
— Днес баща ти се държа много строго с теб — отбеляза Раиса.
Мика направи гримаса.
— Баща ми се държи строго с мен всеки ден. — А после, за да смени темата, попита: — Роклята ти е нова, нали? — Раиса кимна и той добави: — Харесва ми. Различна е от другите ти.
Момичето сведе поглед към роклята си. На Мика никога нищо не му убягваше и в това се криеше част от чара му.
— Защото не е покрита с къдри и волани ли?
— Хммм — Мика се престори на замислен. — Сигурно. Пък и цветът ѝ подчертава очите ти. Тази вечер са същински езерца сред горска поляна, отразяващи зелените корони на дърветата.
— Черното пък подчертава твоите очи, Баяр — отбеляза мило Раиса. — Блестят като умиращи звезди, паднали от небесата. Не, не, по-скоро са два гаснещи въглена, изхвърлени от земните недра.
За момент Мика впери поглед в нея, отметна глава назад и прихна в смях.
— Невъзможно е да ви трогне човек, Ваше Височество. Чувствам се безпомощен.