Кралицата се обърна сред вихър от пищни поли и застана с лице към гостите. Коприненият тоалет с цвят на шампанско озаряваше русите ѝ къдрици. Топази блещукаха в косите и по шията ѝ, а фините ѝ ръце бяха окичени с медени на цвят диаманти. Носеше тънка диадема, украсена с още топази, перли и диаманти.
Кралица Мариана се усмихна на тълпата пред себе си.
— След малко ще преминем към вечерята. Но първо да отдадем почит на героите сред нас тази вечер. Днес храбростта им спаси три превалски кралици. — Тя протегна ръка, без да поглежда, и някой сложи бокал в нея. — Ще помоля Мика Баяр, Гаван Баяр, Мифис Мандър и Аркеда Мандър да дойдат при мен.
Гаван Баяр се обърна грациозно и коленичи пред кралицата. Мика, още скрит в нишата, се поколеба за момент и се озърна насам-натам, сякаш му се искаше да се измъкне. Накрая въздъхна и остави Раиса, за да застане до баща си. Аркеда и Мифис също коленичиха пред кралицата.
Слуги плъзнаха из тълпата и раздадоха чаши на онези, които нямаха. И Раиса получи една и зачака.
— Днес тези магьосници спасиха мен, принцесата-наследница и принцеса Мелани от опустошителен горски пожар с помощта на удивителна, веща магия. Затова вдигам тост за първата по рода си епохална връзка между настоящата династия превалски кралици и висшето магьосническо съсловие, посветило се да брани и подкрепя кралството ни в тези размирни времена. — Кралицата вдигна чаша и отпи, а всички други последваха примера ѝ.
„Споменѝ капитан Бърн“, каза безгласно Раиса на майка си, но Мариана не я послуша.
— Освен това бих искала да приветствам отново в кралския двор един млад мъж, когото чувстваме като свой син. След тригодишно отсъствие той се завръща при нас за лятото и през този период ще бъде на временна служба в Кралската гвардия. — Кралица Мариана се усмихна на строените войници и направи знак на един от тях. — Амон Бърн, излез отпред.
Пред изумения поглед на Раиса висок войник направи крачка напред и коленичи пред кралицата. Едън Бърн извади меча си и го подаде на Мариана.
— Ти, Амон Бърн, кълнеш ли се да браниш кралицата, принцесата-наследница и всички потомци на Ханалеа от враговете ни дори с цената на живота си?
— Кръвта ми ви принадлежи, Ваше Величество — обяви странният, снажен Амон с непознат дълбок глас. — За мен ще бъде чест да я пролея в името на кралския род.
Кралицата допря острието на меча до всяко от широките рамене на Амон.
— Стани, ефрейтор Бърн, и се върни при капитана си.
Новопровъзгласеният ефрейтор се изправи, поклони се отново и заотстъпва назад, докато не се изравни с баща си, който не спираше да се усмихва.
Раиса остана вкаменена с ръка на гърлото си. Сивите очи на Амон бяха такива, каквито си ги спомняше; същото важеше и за правата черна коса, надвиснала над челото му. Ала почти всичко друго бе претърпяло коренна промяна.
— А сега — завърши кралицата — заповядайте на трапезата.
По време на вечерята Раиса не успя да поговори с Амон. Бяха я настанили на челно място на масата между Мика и баща му. Аркеда и Мифис заемаха почетни позиции от двете страни на кралицата, а Мелани и Фиона седяха срещу тях. Наблизо се намираха и пратениците на клана Демонаи и Хариман Вега, магьосник и дворцов лекар.
Като капитан на Кралската гвардия, Едън Бърн също заемаше почетно място на масата, но самите гвардейци бяха разположени в другия край на трапезарията, до входа на балната зала. Очите на Раиса непрекъснато отскачаха към Амон.
Лицето му изгледаше по-слабо, с по-ясно изразени черти; по време на престоя му в Одънов брод всяка следа от детинската му мекота се беше изпарила. Вече притежаваше могъщото излъчване на баща си, а високото му тяло се беше сдобило с нови мускули по гърдите и ръцете.
На моменти Раиса долавяше проблясъци от момчето, което някога бе познавала. Амон стоеше леко скован, с изправен гръб и една ръка върху дръжката на меча си. Веднъж го хвана да се взира в нея, но когато погледите им се срещнаха, той извърна бързо очи и бузите му пламнаха.
Раиса се чувстваше възмутена, объркана, почти ядосана. Как така Амон се бе превърнал в съвършено друг човек? Какво ще му каже, ако се срещнат лице в лице? „Свещени зъби на Лийза, колко си пораснал!“
— Ваше Височество? — Думите прозвучаха доста силно, почти в ухото ѝ. Раиса подскочи и се обърна към Мика Баяр. — Едва докосна храната и имам чувството, че говоря на себе си — отбеляза той, докато им сервираха десерта. В гласа му се долавяше нотка раздразнение.