Независимо от слепотата си, старецът притежаваше най-продуктивната спиртоварна в Призрачните планини.
Лушъс се скиташе по планинските пътеки и възвишения с ловкостта на коза и все пак предпочиташе да не ходи в Превалски брод. Затова Хан му носеше поръчки, шишета и пари от Дола, а готовата продукция — надолу. На слизане мъкнеше шишетата пълни, нагоре — празни и леки.
Но най-хубавото беше, че в дома му имаше книги — не колкото в библиотеката на храма, но при всички случаи повече от обичайното. Не просто ги държеше в сандък, а и ги заключваше за по-сигурно. Хан не разбираше за какво му е на слепец цяла библиотека, но старецът го насърчаваше да се възползва и Хан правеше именно това. Понякога слизаше от планината с книги колкото половината му тегло.
А оттук идваше и другата мистерия — вече трябваше да ги е прочел по два пъти, но Лушъс продължаваше да вади нови и нови.
Сприхав по нрав, Лушъс Чорлав ругаеше непрестанно и май злоупотребяваше със собствената си продукция. Винаги обаче постъпваше справедливо с Хан, не го лъжеше и му плащаше навреме — нещо твърде рядко. Едно време никой не дръзваше да измами Гривник Алистър, уличен господар на Южен мост. Но откакто загърби този живот, го мамеха срамно много пъти.
Освен всичко друго Лушъс представляваше и безпристрастен източник на информация. Знаеше всичко, но за разлика от майката на Хан отговаряше на въпросите му, без да му чете конско.
Колибата, кацнала на планинския склон, беше празна, спиртоварната зад нея — също, ала Хан знаеше къде да търси собственика им. Намери Лушъс да лови риба в Старешката река — негово ежедневно занимание през трите топли сезона на годината. Даваше му оправдание да дреме на речния бряг и да си покръцва от бутилката, която вечно държеше под ръка. Кучето му, четинеста овчарка на име Куче, лежеше в краката му.
Хан тръгна нагоре по брега. В същия момент Лушъс изпусна въдицата и се завъртя стреснато; вдигна отбранително ръце с бледо, уплашено лице и опулени незрящи очи под щръкналите му вежди.
— Кой е там? — попита старецът, размятайки ръкави покрай мършавите си ръце. Както обикновено, беше облечен в изхвърлени от близкия лагер дрехи и евтини находки от вехтошарския пазар. А понеже не виждаше, цветовото им несъответствие не го притесняваше.
— Здравей, Лушъс — провикна се Хан. — Аз съм, Хан.
Куче вдигна глава колкото да джафне доволно, отново я отпусна върху лапите си и замърда уши, за да гони мухите.
Лушъс си свали ръцете, но още изглеждаше нащрек.
— Момко! — възкликна той. Винаги го наричаше „момко“. — Недей да стряскаш така хората.
Хан забели очи. Идваше по обичайния път по брега. Днес всички се държаха странно.
Клекна до Лушъс и го докосна по рамото, та старецът да разбере къде е, а онзи отново подскочи от уплаха.
— Хвана ли нещо? — попита Хан. Започваше да губи търпение.
Лушъс присви воднистите си сини очи, сякаш въпросът беше изключително труден, после се пресегна и издърпа от водата рибарска кошница, оплетена от клановете.
— Четиринки дотук.
— За продан ли са? Ще ти издействам добра цена на пазара.
За момент Лушъс се замисли.
— Ъ-ъ. Сам ще си ги излапам.
Хан седна до дънера на едно дърво и протегна дългите си крака, облечени в равнински панталони.
— Искаш ли нещо към тях? — предложи той и потупа торбата си. — Имам сушени чушки и тамронска мерудия.
Лушъс изсумтя.
— Рибата ми стига, момко.
— Нещо за Превалски брод? — попита Хан.
Лушъс кимна.
— Кучешката кошара е.
Приключил с работата, Хан зарея поглед към подводните камъни, пробождащи повърхността на рекичката. Лушъс продължаваше да нервничи и да се тюхка. Накланяше глава ту насам, ту натам, сякаш да улови миризма или смущаващ звук, носени по вятъра.
— С гривните ли си, момко? — попита изневиделица той.
— Ти как мислиш? — отвърна Хан. Все едно можеше да ги свали.
Лушъс грабна едната му ръка, вдигна ръкава и заопипва сребърната лента, сякаш искаше да прочете гравираните по нея руни само с допир. Накрая изсумтя и пусна ръката му, но продължи да си мърмори под нос.
— Какво те прихваща? — Хан си оправи ръкава.
— Надушвам черна магия — заяви Лушъс с типично неразбираемия си чорлавски говор.
Хан се сети за амулета в торбата си, но реши, че е невъзможно Лушъс да има предвид него.