— Ти пък какво разбираш от магия?
— Мънинко. — Лушъс потри нос с показалеца си. — Недостатъчно и твърде много.
— Какво разбираш от магьосници тогава? — настоя Хан.
За един дълъг момент Лушъс остана неподвижен.
— Защо питаш?
Хан впери поглед в него. Повечето възрастни отвръщаха на въпросите с въпроси, но това не важеше за Лушъс.
Понеже Хан не му отговори веднага, старецът щипна рамото му с ръка.
— Защо питаш? — повтори гневно той.
— Ау. Ей, по-полека — извика Хан и Лушъс го пусна. — С Жарава се натъкнахме на трима магьосника в Ханалеа. — Младежът си разтърка рамото. После разказа на Лушъс какво се случи.
— Баяр, казваш? — Лушъс свъси вежди и отново напипа въдицата си. — Кървавите, кървави кости на Tea.
Лушъс беше родом от планината Tea, духовно убежище на легендарната превалска кралица със същото име. Затова в ругатните си предпочиташе да споменава нея вместо Ханалеа, както правеха повечето хора.
Веднъж Хан се поинтересува защо е така и Лушъс му обясни, че „Ханалеа“ била твърде могъща дума, за да я изричаш за щяло и нещяло.
— Познаваш ли го? — попита Хан.
Лушъс кимна.
— Знам го. По-скоро баща му. Таван Баяр. Той е висшият магьосник. Сърцето му е по-студено от Притулените води. И е толкова упорит, че по-добре да не му заставаш на пътя.
Мика Баяр беше споменал нещо за високия пост на баща си, както неизменно правеха всички хора със синя кръв.
— Към какво друго се стреми? — попита Хан. — Нали вече е висш магьосник?
— Е — Лушъс вдигна въдицата и опипа връвта с пръсти. — Такива като Баяр нивга не са доволни. Сигурно иска да си остане висш магьосник, ама да скъса всичките вериги на Наеминг. Някои разправят, че искал и кралицата.
Хан го изгледа с недоумение.
— Иска кралицата? Как така? Нали тя вече си има принц-консорт? От Демонаи?
От гърдите на Лушъс се изтръгна хриплив смях.
— Уж си уличен плъх, пък не знаеш какво се случва край теб — смаян, поклати сивата си глава. — Искаш ли да оцелееш в тия времена, дръж ухото си прилепено до земята, а носа си обърнат към вятъра.
Хан не си представяше как би изпълнил подобен физически подвиг. Открай време се питаше откъде Лушъс е толкова осведомен, при положение че през цялото време кисне в планината. Същинска мистерия.
Смехът на Лушъс най-сетне стихна и той избърса сълзите от очите си.
— Авърил Демонаи е принц-консортът на кралица Мариана. Но той е търговец, а търговците пътуват доста. Твърде дълго е далеч от дома, мен ако питаш. Ама мен кой ме пита.
Хан се постара да овладее нетърпението си. Приказките за политика му бяха скучни, а и не го засягаха.
— Кажи сега за магьосниците — подкани той Душъс. — Как се сдобиват с магията си?
— Тя е в кръвта им — обясни Лушъс и погали Куче по главата. — Раждат се с дарбата, ама не придобиват истинска сила, докато не минат обучение и не се научат да я съхраняват и контролират с амулетите си. А дотогава са си опаснички, като жребци, детo още не са опитомени и не знаят собствената си сила.
Хан се сети за почернялото от гняв лице на Мика Баяр и за лъскавата вещерска дрънкулка около врата му.
— Защо? Трябва да знаят магическите думи, за да направят нещо ли?
— Това е част от обучението — кимна Лушъс. — Онзи Баяр е от рода Соколово гнездо, вероятно най-могъщото магьосническо семейство на света след разгрома на рода Ватерлоу.
— Кои са тези Ватерлоу? — полюбопитства Хан. — Не съм чувал за тях.
— Няма значение. Отдавна са измрели. — Лушъс вдигна въдицата си, опипа с пръсти връвта до закачената на нея стръв и поклати глава. — Като че ли са спрели да кълват — обяви той. — Май е време да си обирам крушите.
— Лушъс — настоя Хан. От опит знаеше, че именно премълчаните неща са най-интересни. — Кои са били тези Ватерлоу? Кой ги е разгромил?
— Момко, душицата ми ще извадиш. — Лушъс грабна бутилката си, отпи солидна глътка и си избърса устата с мърлявия ръкав. — Случило се е преди хиляда години и вече не е важно — смъмри го той. Хан си замълча и Лушъс изпръхтя ядосано. — Да знайш, повечето момчета на твоята възраст не се ровят из стари кости и стари истории.
Хан продължаваше да мълчи.
Лушъс въздъхна дълбоко и кимна, сякаш току-що бе взел важно решение.
— Слушай тогава. Преди хиляда години съществувал могъщ магьоснически род. Ватерлоу. Емблемата му била жезъл с увита около него змия.
Хан примига насреща му, бръкна в торбата си и изрови вързопчето с амулета със змия и жезъл, който взе от вещерняка в Ханалеа. Претегли го в дланта си и думите на Баяр отново прокънтяха в главата му. Докоснеш ли го, ще те изпепели.