Алгер се самопровъзгласил за крал и взел Ханалеа за своя жена. Съветът обаче не бил доволен, затова останалите магьоснически родове тръгнали на война срещу Ватерлоу и обсадили крепостта им. Всички освен момчето знаели, че съпротивата е безсмислена. От дълго време той учел тъмна магия и се надявал с нейна помощ да сложи край на обсадата и да прогони магьосниците.
Ханалеа се опитала да го разубеди. Била готова да се предаде на рода Соколово гнездо, но той не искал и да чуе. — Лушъс се усмихна горестно. — Момъкът бил влюбен до уши. Сила и решимост имал много, ала му липсвали знания. Само три месеца прекарали заедно.
Хан се размърда нетърпеливо. Историите за многобройните обожатели на Ханалеа напомняха вехто сукно, износено от разказване и преразказване — човек вече нито ги отличаваше една от друга, нито разграничаваше отделните им нишки.
Лушъс се взираше в нищото. Млечносините му очи — същински боядисани прозорци — криеха вътрешността. Хан умееше да чете мислите на хората — занаятът му го налагаше — но разсъжденията на Лушъс винаги му убягваха.
— Е? Какво станало после? — подкани го смирено той.
Лушъс подскочи, сякаш изцяло забравил за Хан.
— Убили го, то се знае. Само че не веднага. Първо го отвели в дома на Соколово гнездо, изтезавали го дни наред и принудили горкото момиче да слуша виковете му. Вече било твърде късно. Злото било сторено.
Хан примига смаяно.
— Какво зло? За какво говориш?
Лушъс вдигна рунтавите си вежди.
— Опустошението, разбира се. За него поне чувал ли си? — попита саркастично старецът.
— Чувал съм, естествено — отвърна сърдито Хан. — Но какво общо има то с… — Гласът му заглъхна и той впери очи в Лушъс. Питаше се дали дядката не беше употребил твърде много от своето производство. — Чакай малко. Да не би да говориш за Краля демон? — Прошепна последните две думи, както често правеха хората, и едва се сдържа да не направи знака за отблъскване на злото.
— Името му било Алгер — пророни кротко Лушъс и тялото му сякаш се слегна в купчина от набръчкана кожа и раздърпани дрехи.
Слънцето се скри зад облак и над речния бряг внезапно се спусна студ. Хан потрепери и се загърна по-плътно в палтото си.
Злочестият Алгер Ватерлоу от историята на Лушъс беше Кралят демон? Невъзможно.
Кралят демон — чудовището от всяка страшна приказка. Дяволът, чието име никой не смееше да изрече на глас, за да не го призове. Звярът, който причакваше непослушните деца в дъното на тъмните улички.
— Говориш измишльотини! — избухна Хан с гняв, предизвикан от справедливо възмущение и цял куп легенди. — Кралят демон отвлякъл Ханалеа в сватбената ѝ нощ. Когато му се опълчила, я оковал в тъмницата си. Изтезавал я с черна магия, за да спечели сърцето ѝ. Тя обаче му го отказала и той разбил света.
— Кралят демон бил момче — уточни Лушъс, докато търсеше бутилката си. — Двамата били влюбени.
— Бил страшилище — възрази Хан и запрати камъче в реката. — Тя го унищожила. — В храма в Превалски брод беше виждал фриз. Наричаха го „Триумфът на Ханалеа“ и се състоеше от поредица сцени: окованата Ханалеа, опълчила се на Краля демон. Ханалеа, прелестна и страховита, брани света със зелена магия, докато Кралят демон се опитва да го разруши. Ханалеа с меч в ръка, застанала над безжизненото тяло на Краля демон.
„Щом е издялано от камък, трябва да е истина“, помисли си Хан.
— Убили го — натърти Лушъс. — И така освободили унищожителна сила, каквато светът не бил виждал преди. — Въздъхна и заклати глава, сякаш Кралят демон нямаше никакъв пръст в историята и продължи: — После магьосниците решили да омъжат Ханалеа за Кинли Баяр. — Старецът изопна гръб и очите му някак се избистриха. Инак треперливият му глас прогърмя като глас на проповедник и планинският му акцент се изпари. — Но били заети. Светът се рушал, тънел в хаос. Земетресения поваляли замъците им. Огньове изригвали изпод земята. Океаните кипяли, горите се превръщали в пепел. Спуснала се нощ и останала с месеци, осветена единствено от бушуващи пожари. Въздухът станал тежък за дробовете. И никое заклинание на магьосниците не успявало да спре напастта. Накрая се принудили да потърсят помощ от клановете.
В Хан лумна огънят на разочарованието. Как се бяха отклонили толкова от въпроса му за магьосниците? Попита стареца нещо сериозно, а той се впусна в невъобразима фантасмагория. В резултат Хан пропиля половината сутрин на речния бряг, превърнал се в неволна жертва на старчески брътвежи. А за награда майка му щеше да го одере жив, задето закъсняваше.