Макар през последните години за Превалски брод да бяха настанали тежки времена, градът се беше вкопчил със сетни сили в костите на величавото си минало. Беше осеян с внушителни сгради, построени още преди Опустошението. Замъкът Превалски брод надживя някак повсеместното разрушение. Оцеляха и храмовете на проповедниците, и други обществени сгради.
Хан излезе от последния завой по Призрачната пътека и погледна надолу към родния си град. Пред очите му се разкри гора от високи кули и позлатени куполи, блеснали под гаснещите лъчи на залязващото слънце. Отдалече определено изглеждаше по-добре.
Над целия този пейзаж господстваше замъкът Превалски брод с величествените му кули, същински монумент от мрамор и камък. Притулените води го отцепваха от околността и го правеха недостижим, досущ като онези, които живееха зад стените му.
Град на светлината — така го наричаха, независимо от дългите зимни нощи. През определен период по време на зимното слънцестоене слънцето наистина изобщо не изгряваше, но във всеки друг ден то огряваше сутрин Източната порта и тлееше над Западната порта по залез.
Надолу към града криволичеше Призрачната пътека и се вливаше в първия от многото площади, наследство от отдавнашен кралски архитект. Пътят на кралиците свързваше всички площади. Този широк булевард минаваше през целия град и свършваше пред замъка Превалски брод.
Хан не тръгна по Пътя на кралиците. При цялото му нежелание, имаше работа в Южен мост. Пое по лабиринт от все по-тесни и по-тесни улички и проникваше все по-надълбоко в онази част от града, която кралицата никога не посещаваше. Колкото повече се отдалечаваше от парадния булевард, толкова пo-разнебитени ставаха сградите. Улиците гъмжаха от хора с изпити, бдителни лица, от жертви и хищници.
Всевъзможни отпадъци гниеха в канавките и препълнените боклукчийски кофи.
Въздухът вонеше на варено зеле, дървесна пушилка, мръсни клозети и излети на улицата гърнета. През лятото беше още по-зле, понеже горещината нагнетяваше въздуха, превръщайки го в зловонна миазма, която разболяваше бебетата от круп, а старците храчеха кръв.
На пазара в Южен мост Хан продаде острозъбеца на сносна цена, като се имаше предвид, че беше напълно безполезен. Навярно щеше да го пробута на някой и във Вехтошарника, но не си струваше да поема риск толкова близо до дома, където някой би го познал.
С излизането от пазара придоби уличното си изражение и закрачи с бърза, целеустремена крачка покрай лъскавите момичета, шарлатаните и кварталните разбойници, които само чакаха да надушат дори най-малка следа от страх или слабост.
— Здравей, малкия — закачи го някаква жена, но той не ѝ обърна внимание; не обърна внимание и на напудрените благородници, независимо от опита им да го примамят в тясна уличка.
Южен мост беше инфекцията, която пламтеше под привидно здравата кожа на града. Човек не биваше да стъпва там нощем, освен ако не беше едър и въоръжен до зъби и обграден от едри, въоръжени до зъби приятели. Денем улиците бяха безопасни, стига да използваш главата си и да си нащрек. Хан бързаше да излезе от Южен мост, преди да се мръкне.
Всъщност някои биха нарекли и неговия квартал опасно място. Но във Вехтошарника Хан поне знаеше от кого да се пази и откъде евентуално ще го нападнат. Нужни му бяха само няколко стъпки преднина пред който и да било нападател, за да изчезне в лабиринта от добре познати му улици и пресечки. Във Вехтошарника можеше да се изплъзне на всеки.
Беше се запътил към „Бъчвата и короната“, пропаднала кръчма, залепнала за речния бряг като миризлива мида. От векове пролетните наводнения подкопаваха брега под нея и грохналата постройка сякаш всеки момент щеше да се катурне в реката. Хан идваше точно навреме — вечерните клиенти тъкмо започваха да прииждат. Възнамеряваше да си свърши работата и да офейка, преди да избухне някоя пиянска кавга.
Предаде бутилките от Лушъс на Матю, кръчмаря, и в замяна получи тежка кесия.
Матю скъта бутилките на рафтовете зад бара, далеч от ръцете на пo-агресивните си клиенти.
— Само толкова ли ми носиш? Ще изкъркат тоя алкохол за един ден. Пият го като вода.
— Имай сърце. Толкова мога да мъкна — отвърна Хан с жална физиономия и разтри с пръсти отмалелите си рамене.
Всяка кръчма в Превалски брод ламтеше за стоката на Лушъс. Той можеше да утрои производството си и пак да продава всичко докрай, но нямаше желание.