Накрая го хванаха под мишниците, вдигнаха го и го опряха в стената. Задържаха го така, докато Шив го претърсваше. Хан устоя на изкушението да се изплюе в лицето му или да забие коляно в едно особено болезнено място. Все пак му се искаше да оцелее след това премеждие.
— Къде криеш същественото? — попита Шив, докато обръщаше джобовете на Хан. — Къде са онези диаманти, рубини и златни монети, за които всички приказват?
Нямаше смисъл да му обяснява, че легендарните богатства съществуват единствено в уличните истории.
— Няма ги вече — отговори вместо това. — Похарчени, откраднати, раздадени малко по малко. Нямам нищо.
— Имаш ето тези. — Шив дръпна ръкавите на Хан и разкри сребърните гривни. — Дочух, че си голямо конте, Гривник. — Сграбчи дясната му ръка и дръпна свирепо едната гривна, едва не изкълчи китката му. Накрая се ядоса, притисна върха на ножа си в гърлото му и Хан усети как струйка кръв се стича под ризата му. — Сваляй ги.
Гривните бяха отличителният белег на Хан от времето му като главатар на Вехтошарите. Шив ги искаше за трофей.
— Не мога да ги сваля — обясни Хан, съзнавайки с вцепеняваща увереност, че всеки момент ще умре.
— Така ли? — процеди Шив с лице на сантиметри от лицето на Хан. Очите му горяха от бяс, а от лявото, повреденото, се стичаха сълзи. — Жалко. В такъв случай ще отсека ръцете ти, за да проверя дали пък няма да се изхлузят от другата страна. — Огледа публиката си и сред Южняците се разнесе дрезгав смях. — И не се тревожи, Сакат. Ще ти позволим да просиш от тая страна на моста. Срещу част от печалбата, разбира се. — Смехът му отекна пронизителен и малко налудничав, като фалшива мелодия.
Шив отдръпна ножа си от гърлото на Хан и продължи да го претърсва. Явно му даваше възможност да помисли по въпроса. Напипа кесията му и сряза вървите ѝ, като се постара да одере Хан с ножа си. После тикна плячката в панталона си, грабна торбата на Хан и се разрови из нея, мятайки по земята стоките за продан. Хан се отчая още повече. Нямаше начин Шив да пропусне кесията с пари от Матю. А Хан никога нямаше да успее да ги възвърне.
Но това нямаше да го притеснява, ако умре като псе на улицата.
Шив обаче не извади кесията от Матю, а амулета в кожения му вързоп.
— Какво си имаш тук, Гривник? — попита Шив с грейнали от оживление очи. — Нещо скъпо, надявам се? — Разгърна кожата и побутна амулета с пръст.
В тясната уличка лумна зелена светлина и заслепи временно Хан. Оглушителен взрив запрати Шив и Южняците като парцалени кукли към отсрещната стена, където се блъснаха в камъка със страшна сила. Хан се строполи на земята с пищящи уши.
След малко успя да се надигне на колене. Амулетът, невредим наглед, лежеше в прахоляка пред него и продължаваше да излъчва злокобното си зелено сияние. След миг колебание Хан метна парчето кожа отгоре му, уви го и го пъхна обратно в торбата си.
Докато се изправяше на крака, по калдъръма откъм южняшкия край на уличката дочу гръмки команди и тропот на ботуши. Надникна през рамо. Група войници в сини униформи запушиха входа. Кралската гвардия. Хан си беше имал вземане-даване с тях. Трябваше да си плюе на петите.
Погледна към Шив. Онзи стоеше изправен и клатеше замаяно глава, обграден от другарчетата си. Нямаше начин да си върне своята кесия, но поне спаси кесията от Матю, пък и гвардейците щяха да забавят Южняците. Отдаваше му се шанс да отърве кожата. И той щеше да се възползва.
Хукна в посока към реката, надалеч от войниците. Зад себе си чуваше заплахите и заповедите им да спре. Хрумна му да се укрие в храма в западния край на моста, но в крайна сметка реши, че е най-добре да избяга възможно по-надалеч. Излезе от уличката, профуча покрай оградения двор на храма, проправи си път през човешкото гъмжило пред моста и изтърча по него с всички сили. Не забави крачка, докато не стъпи на вехтошарска земя. После пое по заобиколен маршрут, озъртайки се през рамо, за да се увери, че никой не го преследва.
Накрая свърна по улица „Калдъръмена“ и закуца по неравната ѝ каменна настилка. Вече се чувстваше на достатъчно сигурно място, за да огледа щетите. Цялото тяло го болеше. Силно опънатата кожа по дясната страна на лицето му говореше за сериозно подуване, а и почти нищо не виждаше с дясното си око. Явно имаше и счупено ребро, защото го пронизваше остра болка от едната страна. Внимателно опипа тила си с пръсти. Косата му беше слепнала от кръв и на мястото се надигаше цицина с размерите на гъше яйце.