— Няма да ви пусна без придружителка в този късен час — отсече Магрет.
— Но аз обещах — измрънка Раиса, докато сплиташе косата си в небрежна плитка. — И бездруго никой няма да разбере.
— Ако тръгнете, ще кажа на лейди Франсия, а тя ще отиде да съобщи на кралицата — заяви Магрет и вирна триумфално брадичка.
— Не би посмяла — възмути се Раиса. Вече съжаляваше, задето не отиде директно на срещата.
— Напротив, Ваше Височество. През юли ще навършите шестнайсет и ще бъдете готова за женитба. Ако преди това ви се случи нещо, мен ще обвинят. Все пак той е войник.
— Кръвта. На. Ханалеа. За никого няма да се омъжвам, Магрет. Още дълго време. — „Дотогава ще си хвана стотина любовници, ей така, за да ви дразня — прииска ѝ се да подхвърли. — Пък и би било много по-рисковано в игралната зала с Мика или под носа на мама в банкетната зала, отколкото в компанията на Амон.“
Изпаднали в безизходица, двете впериха инатливи погледи една в друга.
— Добре тогава — примири се Раиса. — Ела с мен.
Магрет сведе очи към пеньоара си. Явно смяташе работата си за деня за приключена.
— Но, Ваше Височество, не мисля, че…
Раиса придоби вид на властна принцеса.
— И ако настояваш да ме придружиш, подготви поднос за Амон. Стоя на пост до вратата през цялата вечеря, така че не е ял.
След четвърт час и доста негодувание двете излязоха от покоите на принцесата. Раиса крачеше напред, а Магрет — самото олицетворение на неодобрението — я следваше с огромен сребърен поднос в ръце.
Изкачиха няколко реда стълби. Към по-горните етажи на двореца те ставаха все по-тесни и стръмни.
— Да нямате среща на покрива? — изхриптя Магрет, изостанала с два реда стълби от Раиса.
— Срещата ни е в остъклената градина — уточни Раиса и спря на най-горното стъпало, за да изчака Магрет. Много по-лесно щяха да се качат по тайното стълбище, но точно тази тайна не искаше да разкрива пред Магрет.
Дори с Мика не я бе споделила. Излезете ли наяве, нямаше връщане назад, в случай че нещо се обърка.
Навярно някога оранжерията бе изпълнявала ролята на забележителност, създадена от истински любител на градините. Раиса и Магрет влязоха през високите бронзови врати, украсени с изкусно отлети лиани, цветя, животни и насекоми. Въздухът вътре беше влажен и ухаеше на пръст, цветя и дъх на никнещ живот. Облицованият с тъмни плочки под попиваше слънчева топлина по цял ден, а нощем я отдаваше. Специални клапи управляваха циркулацията на топлата термална вода през тръбопровода и нагласяваха температурата ѝ според нуждите на растенията в зависимост къде виреят сред природата — в тропически, пустинен или умерен климат.
Кралица Мариана не се интересуваше от градини. Тя предпочиташе да гледа цветята подредени във вази, но Раиса бе наследила страстта по ровенето в земята от баща си. В редките случаи, когато той оставеше в двореца, двамата прекарваха часове в приятно мълчание, докато присаждаха калеми и прореждаха разсада.
Понеже и двамата отсъстваха през последните три години, градината бе избуяла и видимо занемарена. По-агресивните растения задушаваха по-слабите, крехки видове. Тук-там имаше счупени стъкла и дупките бяха запълнени с вълна или грубо покрити с подръчни материали. Някои кътчета на градината вече бяха твърде студени за каквито и да било други растения, освен за местните.
Раиса поведе Магрет към входа на зеления лабиринт. Очакваше да намери Амон в един от страничните коридори, в беседката до фонтана.
„Май ще трябва да си намерим ново място за срещи, след като Магрет научи за това“, помисли си Раиса.
Макар че имаше вероятност дойката ѝ да не успее да стигне втори път дотук.
Раиса крачеше уверено през избуялите тунели, а Магрет я следваше плътно по петите, сякаш се боеше да не би повереничката ѝ да се втурне нанякъде и да я остави сама в джунглата. На някои места чемширените стени почти се бяха сраснали и неведнъж им се наложи да си проправят път с ръце през плетеницата от клони.
— Ще съсипете роклята си още при първото обличане — оплака се Магрет, близна пръста си и разтърка дупчицата, оставена в коприната от някаква клонка.
Раиса чу Амон, преди да го види. Той крачеше напред-назад, мърморейки нещо под нос. Първоначално си помисли, че недоволства заради закъснението ѝ, но после долови откъси от репетиция на реч.
— Ваше Височество, за мен е огромна чест да… ъ… безкрайно съм ви благодарен, че ме помните… уффф. — Той тръсна недоволно глава и се прокашля. — Ваше Височество, бях удивен — не — изненадан, че ме заговорихте и се надявам да считате приятелството ни за… Кървавите кости на Ханалеа! — изруга той и се плесна по челото. — Ама че съм идиот.