Той кимна.
— Татко ми съобщи. — Умълча се и сякаш му се прииска да върне казаното преди малко. — Баща ти е от Демонаи и някога е бил воин. Сигурно ще се справи. Кога трябва да се върне у дома?
Тя поклати глава.
— Нямам представа. Ще ми се да е скоро. Просто ми е… притеснено, нали разбираш? Все едно предстои да се случи нещо лошо. — Раиса се замисли за думите на Едън Бърн за беззаконието в провинцията и необходимостта от стражи дори по време на най-обикновен лов. За какво ли още беше в неведение?
— Според теб какво трябва да променим? — попита тя. — В стратегията ни относно войните, имам предвид.
Той се изчерви.
— Нямам право да…
— Не ме интересува дали имаш право, или не! — Приведе се над масата към него. — Искам да чуя мнението ти. Ще си остане между нас.
Амон я гледаше, сякаш се чудеше дали да ѝ повярва.
„Когато стана кралица — помисли си мрачно Раиса, — хората няма да се страхуват да изразяват мнението си пред мен.“
— Само между нас?
Тя кимна.
— Е — подхвана той, впил сивите си очи в нейните. — С татко говорихме по въпроса. Гражданската война в Ардън няма да трае вечно. Ако не друго, ще им свършат войниците. Единият от онези проклети братя Монтен ще надделее и тогава ще са му нужни пари. Ето ти причина да заламти за земите на север, юг и запад от своите. С баща ми смятаме, че сега е времето да предприемем някои мерки, които ще ни защитят в бъдеще.
— Например? — подкани го Раиса.
— Да се отървем от наемните войници — изтъкна без заобикалки Амон. — Продават услугите си на всеки, а братята Монтен са страшно коварни. На нас ни е нужна армия от безспорно предани войници с местен произход. Дори да е по-малка от сегашната. В противен случай има риск самите войници да свалят кралицата от престола.
— Но — Раиса прехапа долната си устна — откъде ще намерим толкова хора? Времената са тежки. Кой би се записал в армията доброволно?
Той сви рамене.
— Превалци продават мечовете си на Ардън. Междувременно внасяме съмнителни бойци от юга. Защо да плащаме на чужденци да се бият за нас? Трябва да дадем на народа причина да остане у дома, където му е мястото.
— Каква причина? — попита Раиса.
— Не знам. Нещо, за което да се борят, в което да вярваш. Сносен живот. — Вдигна ръце във въздуха. — Не съм голям експерт. Аз съм просто курсант, но такова е мнението на баща ми.
— Знаеш ли дали… дали капитан Бърн е обсъждал стратегията си с кралицата? — попита Раиса.
Амон извърна поглед от нея и започна да сваля ръкавите на ризата си прекалено съсредоточено.
— Опитвал е. Кралица Мариана обаче има много съветници, а татко е просто капитанът на гвардията ѝ.
Раиса остана с впечатлението, че премълчава толкова, колкото и ѝ казва.
— А генерал Клемат? Какво смята той? — поинтересува се престолонаследницата. Клемат беше бащата на Кип и Кийт, настойчивите ѝ ухажори.
— Какво да ти кажа — Амон си потри носа. — Именно той доведе наемниците. Едва ли би подкрепил идеята ни за промяна.
— Имаме магьосници на наша страна — напомни Раиса и се замисли, че точно такъв разговор трябва да проведе и с майка си. — Имаме лорд Баяр и останалите от магьосническата гилдия. Те ще ни защитят от равнинците.
— Да — кимна утвърдително Амон. — Ако може да им се има доверие.
— Югът те е превърнал в циник — обвини го Раиса и потри очи. Чак сега осъзна колко дълъг ден преживя. — Нямаш доверие на никого.
— Така се оцелява там — отвърна Амон, загледан във фонтана.
Раиса сдържа прозявката си.
— Аз пък така се справям с ухажорите. Не вярвам на никого.
Амон вирна глава.
— Ухажори? И този момент ли настъпи?
— Учудваш ли се? — сви рамене Раиса. — Почти на шестнайсет съм. Майка ми се е омъжила на седемнайсет.
Амон я гледаше потресен.
— Но не си длъжна да се омъжиш веднага, нали?
Раиса поклати глава.
— Нямам намерение да се омъжвам скоро — заяви категорично тя. — Чак след години — добави, защото ужасът не слизаше от лицето на Амон. — Майка ми е млада и ще управлява още дълго. — Раиса се радваше, че и тя има възможност да се прояви като експерт в някоя област. Контактите с момчета щяха да са ѝ приятни, но женитбата беше съвсем друго нещо.
— Рай. Да не те омъжат за някой старец? — попита Амон с типичната за рода Бърн безцеремонност. — Не че смятам баща ти за… е, доста по-възрастен е от кралицата.
— Зависи. Мога да се омъжа за главатар на някой от клановете или дори за крал или принц на Тамрон или Ардън. Но не е изключено да е и старец, да. Това е добър повод да отлагам женитбата възможно по-дълго.