— Знаем, че във вените на Ханалеа е текла кланова кръв. Е, какви са шансовете да е била синеока и светлокоса? — попита Джемсън. — По-вероятно е да е имала тъмна коса и кожа.
— Съществуват ли картини, нарисувани от нейни съвременници, сър? — попита Хан.
— Не знам — отговори Джемсън. — Може да има такива в архивите. Защо не се поразровиш и не докладваш на класа?
Такъв беше Джемсън, вечно въвличаше учениците си в мисии, изискващи престой в библиотеката; така хлапетата трябваше да се върнат и на другия ден.
— Може — съгласи се Хан.
Джемсън кимна, но не продължи да настоява.
— Така, имаме Ханалеа, каквато ни я представят историята и изкуството. Кой друг е изиграл ключова роля?
— Кралят демон — обади се Мари с леко потреперващ глас. Неколцина ученици направиха с ръце знака на Създателката, за да отблъснат злите сили.
— Да, правилно. Кралят демон, който собственоръчно променил съдбата на целия свят. Едва не го унищожил. — С театрален жест Джемсън обърна следващия статив, за да покаже поредната картина.
Ако Хан си спомняше правилно, тази се наричаше „Лудостта на Краля демон“. Нарисувана в ярка червенолилава палитра, картината изобразяваше загърнат в качулата роба силует, изпъкващ на фона на огнена стихия. Ръцете му бяха вдигнати, а безумните очи — единственото видимо нещо от лицето му — искряха под сянката на качулката. Хан обаче съсредоточи поглед върху дясната кокалеста ръка на демона, която държеше нависоко сияещ в зелено амулет със змия, увита около магьоснически жезъл. Стомахът му подскочи от ужас.
— Според някои бил роден да стане Опустошителя — обясняваше Джемсън. — Други твърдят, че бил изкушен от злото, опиянен от силата на тъмната магия. Никой не оспорва изключителното му дарование.
— Какво е това в ръката му? — попита Хан.
Джемсън погледна картината.
— Амулет, често срещан в художествените изображения на Краля демон. Смята се, че който го държи, има директна връзка с тъмната магия.
— Какво се е случило с него? — продължи с въпросите Хан. — Къде е в момента?
Джемсън се обърна към Хан и сбърчи чело, сякаш се мъчеше да разгадае причината на внезапното му любопитство.
— Нямам представа. Най-вероятно клановете са го унищожили веднага след Опустошението, както се случило с много от най-могъщите магически артефакти. При всички случаи историята мълчи за него.
— Кога е нарисувана картината? — не спираше да се интересува Хан. — И от кого?
Джемсън се наведе да прочете месинговата плочка в долния ъгъл на платното.
— Художникът е Мандрак Баяр; нарисувал я е през 593-та нова година. — Присви очи, за да прочете ситните гравирани букви. — Подарък е от рода Баяр.
— Баяр? — Сърцето на Хан прескочи. — Но художникът откъде знае за амулета, ако наистина е бил унищожен преди толкова време? — Другите ученици го зяпаха втренчено, ала той не им обръщаше внимание.
Джемсън вдигна рамене.
— Често срещан елемент в картините на Краля демон е. Най-вероятно е прерисуван от по-ранна творба.
„Възможно е — помисли си Хан. — Но е възможно и художникът да е използвал самия амулет.“
— Какво е било истинското му име? — попита Хан.
Джемсън сбърчи чело.
— На кого?
— На Краля демон. Имал ли е друго име? От предишния му живот — поясни Хан.
— В интерес на истината, да — отговори Джемсън, все още озадачен. — Рожденото му име е Алгер Ватерлоу.
Хан възприемаше храма на Южен мост като безценно убежище, спасителен остров във вражеска територия, укритие от улиците, когато му потрябваше такова. Обзе го спонтанна тревога веднага щом напусна сигурността на стените му и пристъпи в Южен мост, който посещаваше за пръв път след сблъсъка с Южняците на улица „Тухларска“.
Мари го умоляваше да я вземе със себе си. Влечеше я всичко, с което се занимаваше големият ѝ брат, независимо дали беше скучно или опасно, или тайно. Преди да я остави в библиотеката, Хан изтръгна обещание да го чака там. Само това му оставаше — да я издирва из цял Южен мост.
За всеки случай заобиколи улица „Тухларска“ и тръгна на запад по речния бряг, сбърчил нос заради вонята. Ако Южняците го погнеха, щеше да скочи в Притулените води. Никой с незастрашен живот не би го последвал в тази септична яма. Девствената река, извираща от източната част на Призраците, се превръщаше в открита клоака по пътя си през Превалски брод. Това беше трън в очите на клановете, които я имаха за свещена.