— И двамата са впечатляващи. — Раиса отпи дълга глътка чай, припомняйки си срещата с Мика в коридора, и се запита дали да не сподели с майка си случката.
— Как вървят уроците? — поинтересува се Мариана. — След толкова дълъг престой в лагера се притеснявах да не си забравила всичко научено дотук, но чувам добри отзиви от учителите. — Звучеше леко изненадана.
— Е. — Раиса се размърда смутено на място. „Омъжила си се за човек от клановете, мамо — помисли си тя. — Помниш ли защо?“ Когато бяха заедно, сякаш си спомняше. Но напоследък майка ѝ звучеше като говорител на Гаван Баяр с непрестанните му намеци и клевети.
— Едва ли престоят в Демонаи ми се е отразил зле — възрази Раиса. — Както ти е известно, клановете са прочути с книгите, разказите, музиката и танците си. Бива ги и с цифрите. Доста време работих на пазарите им.
— Е, не твърдя, че одобрявам — отвърна свъсено Мариана. — Бъдещата кралица на Превала да се учи на търговски трикове?
— О, мамо, научих много повече — увери я Раиса. — Важното е да умееш да четеш мислите на хората; да знаеш кога да приемеш тяхната цена и кога да държиш на своята. Трябва да преценяваш качеството на стоката в движение и да избираш най-подходящата цена. Пък и се научаваш кога да се откажеш от някоя лоша сделка, независимо колко искаш да притежаваш нещо.
Раиса се приведе напред и вкопчи ръце в полите си. Особената динамика на търговията и пазарлъка предизвикваше оживлението ѝ. Удивляваше я фактът, че с едно грешно движение на очите и малко пот по горната устна, търговецът разкриваше на купувача повече, отколкото възнамерява. От друга страна, ако загърби алчността и желанията си, тя съумяваше да излезе с напълно неразгадаемо лице в суровия свят на търговията.
Кралицата я изслуша, галейки с пръсти гривната на фината си китка, но Раиса усещаше, че не я впечатлява. Затова се облегна назад.
— Както и да е, не беше загуба на време — обобщи небрежно тя.
— Щом казваш — съгласи се Мариана. Клеър влезе в стаята със сребърен поднос, остави го на масата и излезе. Кралицата се изправи. — Е, да обядваме.
Оказа се, че на кралицата ѝ е по-лесно да изплюе камъчето по време на ядене.
— Скоро ще навършиш шестнайсет и наближава дебютантският ти ден — заяви ненадейно тя, докато Раиса разрязваше рибния пай.
— Така ли? Чак сега осъзнавам — отвърна Раиса и забели иронично очи. — Магрет остана без ръце да ми носи подаръци от всевъзможни ухажори.
Майка ѝ се усмихна.
— Очакваме дебютът ти да привлече значителен интерес — отбеляза тя, най-сетне навлязла в свои води, а именно разговорите за сватби и забави. — Войната на юг обърква плановете на доста наследници на кралски престоли. Мнозина принцове от Юга виждат в брака с принцеса от Севера начин да затвърдят положението в своите земи, а и да си подсигурят убежище, ако се случи най-лошото. — Погледна Раиса право в очите. — Не бива да попадаме в такъв капан.
— Какво имаш предвид? — попита Раиса. Кифличката застина на половината път към устата ѝ. Майка ѝ никога не говореше за политика.
— Е, няма как да знаеш какъв ще е изходът. В зависимост от развоя на войната може да се окажеш омъжена за крал или бежанец.
Раиса сви рамене.
— Така или иначе съм кралица. Не ми е нужен брак с крал.
— Именно! — усмихна се Мариана и отхапа първата си хапка.
— Не разбирам — почуди се Раиса. — „Именно“ какво?
— Трябва да избягваме съюзи с Южняци — поясни Мариана. — Положението там е твърде нестабилно. Ще ни донесе малко облаги и много загуби. Не е изключено дори да ни въвлекат във войните си.
— Е — подхвана Раиса, замисляйки се върху думите на Амон, — войните на юг няма да продължат вечно. По-добре да изчакаме, за да видим кой ще победи. И после да решим с кого ще е най-изгодно да сключим съюз. Бракът с южняк може да се окаже благонадежден ход. Все пак ще ни трябват приятели, когато насочат вниманието си към нас.
Мариана примига насреща ѝ, сякаш дъщеря ѝ беше проговорила на тамронски.
— Но не знаем кога ще се случи това. А междувременно не бива да бездействаме.
— Ами да се подготвим за този момент още отсега — настоя Раиса. — Много от поданиците ни заминаха на юг като наемни войници, понеже заплащането е добро. Не ти ли се струва по-разумно да ги върнем у дома и с тяхна помощ да изградим наша собствена армия?
Кралицата се загърна още по-плътно в шала си, все едно е в броня.
— Не разполагаме с толкова средства, Раиса — отговори накрая.