Мариана се прокашля.
— Освен това ми съобщиха, че ефрейтор Бърн е бил видян да напуска стаята ти по-късно същата нощ.
Раиса дръпна стола си назад с дразнещо стържене.
— Кой ти каза? Какво, да не би тази сутрин да си получила доклад за действията ми? Наредила си да ме следят ли?
— Не съм давала подобно нареждане — отрече Мариана със съвършено умерен глас. — Но висшият магьосник ме посети сутринта. Мика отишъл да те навести, защото се притеснявал за теб, и те видял с ефрейтор Бърн пред стаята ти…
И това е било причина за посещение от висшия магьосник? Защо се бърка, където не му е работа?
— Значи на Мика Баяр му е позволено да ме навестява, когато си поиска, но Амон…
— Мика се е тревожил за теб, скъпа. Съвсем нормално е да…
— Мика почти ме нападна в коридора, майко! Беше пил, сграбчи ме за ръката и се наложи Амон да го съпроводи до стаята му.
— Не преувеличавай, Раиса — скара ѝ се Мариана. — Мика просто с изненада е открил, че ти и ефрейтор Бърн сте имали тайна среща.
Ироничното в случая беше, че Раиса и Мика също се бяха срещали тайно. А в Наеминг бракът помежду им се забраняваше изрично. Целият този разговор нямаше смисъл.
Раиса стана и кърпата ѝ за хранене се свлече на пода. Как изобщо ѝ хрумна, че майка ѝ ще застане на нейна страна, а не в защита на семейство Баяр? Както обикновено, трябваше да се оправя сама.
— Говорим за Амон — натърти Раиса. — Хранил се е на трапезата ни стотици пъти. Защо държиш да го наричаш ефрейтор Бърн? А що се отнася до Мика, поразпитай този-онзи. Обходил е доста от придворните дами и слугините. Даже се носят слухове, че…
— Мика Баяр е потомък на Соколово гнездо, многоуважаван, знатен род, членове са на магьосническата гилдия от хиляда години — прекъсна я кралицата. — Семейство Бърн, от друга страна…
— Замълчи! — не ѝ позволи да продължи Раиса. — Да не си посмяла. Едън Бърн е капитан на гвардията ти. Амон не произлиза от почитано семейство, това ли твърдиш?
— Не, разбира се, Раиса. — Мариана несъзнателно усукваше кичур коса около пръста си. — Но той е войник като баща си и като неговия баща. Добри са в професията си. И толкова.
Мариана направи пауза, за да позволи на думите си да попият в съзнанието ѝ.
— Знам, че Амон ти е приятел. Вече си на път да станеш жена обаче и трябва да проумееш колко различни сте двамата. Всичко това е невъзможно.
— Кое е невъзможно? — затрепери от възмущение Раиса. — Не възнамерявам да се омъжвам за него. Наясно съм с дълга си към нашия род. Но Амон ми е приятел, а и дори отношенията ни да се задълбочат, това не засяга никого, стига да не вреди на престола. А то не вреди.
— Но е възможно — възрази майка ѝ. — Знаеш ли как изглежда поведението ти точно в момента, когато планираме женитбата ти?
Раиса отвори уста и думите ѝ се изляха през рухналата дига, възпирала ги години наред.
— Ако се тревожиш за хорското мнение, по-добре помисли за теб и висшия магьосник.
Мариана скочи на крака и шалът ѝ литна към пода.
— Раиса ана’Мариана! Какво искаш да кажеш? — Умереният глас си беше отишъл.
— Само това, че хората говорят за теб и лорд Баяр — уточни Раиса. — Че той има твърде голямо влияние върху теб. Че… че е време баща ми да се върне у дома. — Преглътна тежко и усети напора на сълзи в очите си. — И аз искам да се върне. — Направи реверанс. — Ще ме извините ли, Ваше Величество?
Не изчака разрешение да си тръгне, а се обърна и направо избяга от стаята. Ала преди да се отдалечи, кралицата се провикна след нея с висок, пронизителен глас.
— Ще обсъдя въпроса с капитан Бърн.
Като всичко друго в живота на Раиса, посещенията ѝ в храма бяха постановени в Наеминг. Кралицата и принцесата-наследница имаха задължението да посещават храма четири дни в месеца — било по един ден седмично, било четири дни подред.
В лагера Демонаи да ходиш в храма беше привилегия, а не задължение. Четири дни в Матриархската шатра, където винаги имаше и други хора, или четири дни в горския храм, отдадени на прослава на Създателката и всички творения на природата. В края на тези дни Раиса неизменно се чувстваше по-силна, изпълнена с надежда, някак по-уравновесена и наясно с целите си.
В кралския двор на Превалски брод обаче имаше много пречки за това. Майката на Раиса посещаваше храма според изискванията към нея, но превръщаше събитието в своеобразна веселба — обграждаше се с придворни дами, музиканти, певци и слуги, разнасящи храна и напитки. Все пак, твърдеше Мариана, музиката, храната, питиетата и клюките са творения на Създателката, затова заслужаваха почит. Общо взето, единствената разлика с най-обикновен ден в кралския двор беше подчертаната липса на магьосници и присъствието на проповедници, които, макар да гледаха неодобрително, не смееха да изкажат мнение. Мариана и придворните ѝ дами им се присмиваха тайно.